Този сайт използва "бисквитки" (cookies) за своята ефективност. Продължавайки напред, Вие сe съгласявате с нашата Политика за поверителност

×
НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Новини Новини

Актуално

Начало | Актуално | Развитието на здравния туризъм – основна тема на дискусия между НСОРБ и Българския съюз по балнеология и СПА туризъм

Развитието на здравния туризъм – основна тема на дискусия между НСОРБ и Българския съюз по балнеология и СПА туризъм

04.04.2024
Развитието на здравния туризъм – основна тема на дискусия между НСОРБ и Българския съюз по балнеология и СПА туризъм

„Вашата роля е една от най-важните за формирането на туристическото лице на страната. Вие не просто посрещате гостите ни - Вие сте тези, които правят инвестиции в сектора и чийто данъци постъпват в общинските бюджети. Местните лидери търсят Вашето мнение при формирането на политиките в сектора и е факт, че успешните дестинации се основават на доброто сътрудничество между местната власт и бизнеса“, каза в приветствието си към ръководството на Български съюз по балнеология и СПА туризъм (БСБСПА) изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева.

В заседанието на Съюза във Велинград взеха участие още министърът на туризма Зарица Динкова, посланикът на БСБСПА д-р Меглена Плугчиева, официалният представител на Съюза в Германия Кармен Щрук, заместник-кметът на Велинград и домакин на срещата Атанас Палигоров, кметовете на общините Кюстендил - Огнян Атанасов, Сандански - Атанас Стоянов, Чепеларе – Боран Хаджиев,  Якоруда – Мехмед Вакльов, на Хисаря - Ива Вълчева и заместник-кметът Таня Марковска.

Силвия Георгиева благодари за поканата към НСОРБ на председателя на БСБСПА и вицепрезидент на Европейската СПА асоциация (ЕСПА) Сийка Кацарова, като заяви, че постиженията на БУБСПА в сектора са безспорна подкрепа за всички общини, развиващи здравен и балнео туризъм, а сътрудничеството между двете сдружения би довело до засилване на вниманието към проблемите и предизвикателствата, с които местните администрации трябва да се справят.

В изказването си изпълнителният директор засегна темите за състоянието на минералните извори в България, проблемите при използването им, възможностите за инвестиции и по-ефективна експлоатация. Тя отбеляза, че е необходима по-добро взаимодействие между законодателната, изпълнителната и местната власт.

  

Държавата безвъзмездно предоставя на общините правото на ползване на минерални находища от 2011 г., Към момента от над 100 находища, на местните власти са предоставени близо 80. След заявен интерес, администрациите могат да ползват и управляват находища на минерална вода - изключителна държавна собственост, за срок от 25 години. Това, от една страна, е възможност за подобряване условията за експлоатация и достъпност на лечебните води, но от друга – огромен ангажимент, изискващ експертен, времеви и финансов капацитет.

Силвия Георгиева заяви, че след безвъзмездното предоставяне задълженията за добро стопанисване и поддържане в изправност на съоръженията в съответствие с техническите изисквания са изцяло вменени на кмета на общината. За някои от находищата държавата не е извършила или не е довършила докрай детайлни проучвания на минералните води. Поради тази причина сега общините са ангажирани с дейности по разкриване или преоценка на експлоатационните ресурси и на техническия дебит на съществуващите съоръжения в находищата, за да може да стартират процедури по издаване на разрешителни за водовземане. Това е дълъг процес, свързан както с обработка на архивна информация и режимни наблюдения, така и с обстойни актуални проучвания и изготвянето на специализирани хидрогеоложки доклади. Част от изградените сондажи и каптажи към находища са правени преди повече от 30 години и са в изключително лошо състояние или са изцяло унищожени от външни посегателства или корозионни процеси и са негодни за експлоатация.

Поради тези причини за общините, които са получили находища на минерални води в лошо техническо състояние, са необходими финансови средства за извършване на първоначалните задължителни проучвания на дебитите, за ново проектиране, ремонтни дейности и разширяване, както и за изграждане на инфраструктура и съоръжения. Финансирането по Инвестиционна програма “Минерални води“ към Националния доверителен Екофонд (НДЕФ) не е достатъчно да покрие нуждите на общините. По линия на Национален план за възстановяване и развитие също липсва механизъм, по който балнео инфраструктурата да бъде подпомогната.

В рамките на презентацията си Силвия Георгиева разгледа още темата за общинския туристически данък (ТД) и някои тенденции за последните три години.  През 2022 г. общо 228 общини са отчели приходи от туристически данък. Той е един от трите вида местни данъци, които почти не оказват фискално значение върху данъчните приходи на общините, с оглед на данните от цялата страна. През 2022 г. делът на приходите от ТД от общия размер на собствените приходи е едва 1,2%, а на данъчните – 2,7%. Въпреки ниския фискален ефект върху общите данъчни приходи, при отделни общини постъпленията оказват доста по-значително влияние, особено за тези със силно развит туризъм. В по-голямата част общините, с решения на общинските съвети, определят размер на данъка, близък до законовия минимум или около осреднения законов размер.

В заключение изпълнителният директор на НСОРБ заяви, че за да бъде в помощ на местната власт, през този мандат Сдружението е сформирало нова Постоянна комисия с ресор младежки дейности и туризъм. Покана за членство в нея е изпратена до всички общини и към момента се отчита много висок интерес. Тя използва случая, за да отправи покана за участие на някое от първите заседания към БСБСПА.

„В момента планираме акцентът на предстоящата програма да бъде върху СПА туризма, зимните спортове и ски туризма в районите на Рила, Родопи, Пирин и Кюстендил. Планът ни е да обединим фокуса към районите „Тракия“ и „Долината на розите“. Предстои ни да работим и за Северозападна България с фокус към техните специфични нужди“, каза министър Динкова пред местните власти и добави, че разширяването на програмата за реклама на Черноморските общини към вътрешността на страната е на своя финал. Екипът на министерството разчита изключително много на местните власти и бизнеса за постигането на поставените цели.

Представителите на общините взеха отношение по темата за стопанисването на минерални находища. Кметът на Кюстендил инж. Огнян Атанасов заяви, че за последните две години Общината е инвестирала 1,7 млн. лв. само за укрепване на инфраструктурата. Това са средства, които няма как да бъдат набавени от тарифите за ползване на ресурса. Кметът изрази мнение, че е необходимо държавата да отдели целенасочен бюджет за ремонт само на минералната водопреносна мрежа в общините. „Общинска рекламна кампания, в партньорство с министерството, насочена към състава и лечебните качества на водата по места, би могла да бъде нашето лице на здравния туризъм в Европа“, каза още кметът и даде пример с кюстендилската вода, която е едно от двете европейски находища с отрицателен редокс потенциал. Инж. Атанасов акцентира и върху отказа на Басейновата дирекция да разреши общината да захранва отдалечените места за настаняване чрез разнос на минерална вода. „Не можем да изградим водопреносна мрежа, достатъчно голяма за нуждите на бизнеса. Местата за настаняване са разположени неравномерно – в населените места, в планински райони. Готови сме да инвестираме в съоръжение, което да подпомогне малките места за настаняване, за да предложим на гостите ни по-добър туристически продукт.“, заключи той.

  

Кметовете на утвърдените туристически дестинации Чепеларе и Сандански - Боран Хаджиев и Атанас Стоянов, поставиха темата за насърчаване на инвестиционния процес в общините. „Ключово е местните администрации да приемат наредби, уреждащи експлоатацията на минералната вода, за да имат единен обективен регламент, независещ от кмета. Целта е създаване на сигурност и устойчивост“, заяви кметът на Сандански и добави, че темата за стойността на туристическия данък е важна и вдигането му трябва да се предприема след диалог с бизнеса. „Успешната община е богатата община. А това се постига не с високи, а с поносими данъци“, каза още кметът и заключи, че проблемите на всички общини, стопанисващи находища, са идентични и трябва да се търси общ алгоритъм за решенията им.

„Била съм от страната на ръководството на БСБСПА, сега съм в качеството ми на кмет. Колеги, от тази позиция нещата не стоят толкова розови, както ни се струваше“, се обърна кметът на Хисаря Ива Вълчева към хотелиерите в срещата. Тя потвърди, че проблемите в сектора са характерни и идентични и добави, че новото общинско ръководство е предприело различен подход за ползване на събрания туристически данък – участие в повече изложения, подготовка на нови рекламни материали и установяване на по-близки отношения с бизнеса. Кметът постави и два конкретни казуса, касаещи стопанисването на находища – искане от държавата да се прехвърли безвъзмездно собствеността на изградените санитарно-охранителните зони (СОЗ), които са изградени от общината, и неефективното и нецелесъобразно издаване на разрешителни за водовземане от Басейновата дирекция, без реализиране на инвестиция от концесионера.

  

Членовете на БСБСПА също взеха отношение по темата, като споделиха примери за неуредено законодателство, затрудняващо тяхната дейност. Акцент се постави върху трудната комуникация с държавата, в лицето на някои Басейнови дирекции, липсата на административен капацитет за контрол по спазването на въведените от централната власт регламенти по категоризиране и сертифициране и др. Присъстващите обърнаха внимание, че в настоящата дискусия липсват представители на МРРБ и МОСВ, въпреки поканата. Те благодариха на министър Динкова за отношението към балнео сектора и личната й ангажираност. Ръководството на Съюза заяви готовност за сътрудничество с НСОРБ и изрази надежда, че изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева ще вземе участие и в следващите срещи. За поставените конкретни проблеми предстои планиране и провеждането на кръгла маса с покани до ресорните министерства.