Актуално

На Ръководство за европейските фондове - За Земята (zazemiata.org) е публикувано Ръководство за европейските фондове. То е изготвено по проект „Местни лидери за следващото поколение” по програма „Европейска инициатива за климата“ (EUKI).

В материала  e включена информация за фондовете на ЕС, които имат основен принос за действията в областта на климата. Съдържат се практически съвети към гражданите за начините позволяващи им да участват в подготовката и изпълнението на еврофондовете. Приложени са и примери за климатични проекти финансирани от ЕС.

Финансирането от ЕС за климата:

Три са основните източника- Многогодишна финансова рамка за периода 2021-2027, Плана за възстановяване и устойчивост (Next Generation EU) и приходите от Европейската схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове (ЕСТЕ).

• Многогодишната финансова рамка (МФР), представлява дългосрочният бюджет на Европейския съюз за период от седем години. Настоящата МФР е с бюджет от 1.211 трилиона евро. Част от МФР е Кохезионната политика, с налични средства от 378 млрд. евро за 7 години (545 млрд. евро със собствения принос от страните членки). Тя се състои от няколко фонда:
• Европейския фонд за регионално развитие (312.73 млрд. евро);
• Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) (142 млрд. евро);
• Кохезионния фонд (49.18 млрд. евро);
• Фонда за справедлив преход (26.96 млрд. евро).

Няколко програми на МФР допринасят за действията по климата- Механизмът за свързване на Европа (МСЕ), който подпомага развитието на енергийната, транспортната и цифровата инфраструктура, „Хоризонт Европа“ и Механизма за възстановяване и устойчивост. Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), също с бюджет от 95.5 млрд. евро, адресира изменението на климата чрез устойчиво земеделие, защита на околната среда, възобновяема енергия и намаляване на въглеродния отпечатък на ферми и селски райони.

Механизмът за справедлив преход (МСП) е програма за регионално развитие, обявена от Европейската комисия през януари 2020 г. Очаква се да мобилизира около 55 млрд.а евро инвестиции. Целта му е да осигури финансиране на страни и региони, които се очаква да бъдат особено засегнати от изхода на използването на изкопаеми горива в рамките на Европейския зелен пакт. Състои се от три различни стълба. Първият е Фондът за справедлив преход (€19 млрд.), вторият е Схемата за справедлив преход на InvestEU€10-15 млрд.), а третият е нов механизъм за осигуряване на заеми за обществения сектор, който се управлява от Европейската инвестиционна банка €18.5 млрд., от които безвъзмездните средства са €1.5 млрд. и заеми до €10 млрд.

Проектите, които могат да бъдат подкрепени в рамките на трите стълба, са:

Стълб 1: Фонд за справедлив преход - Икономическа диверсификация, Преквалификация и включване на работниците, Зелен преход и социално включване;

Стълб 2: Специалната схема за справедлив преход в рамките на InvestEU - Енергийна и транспортна инфраструктура, Газови проекти, Регионално топлоснабдяване, Декарбонизация;

Стълб 3: Механизмът за заеми в публичния сектор - Мерки, подпомагащи трансформацията към климатична неутралност, Енергийна и транспортна инфраструктура, Регионално топлоснабдяване, Енергийна ефективност (включително сградно обновяване).

Финансирането по Механизма е чрез т.нар. Териториални планове за справедлив преход (ТПСП). Три са одобрените Териториални планове за справедлив преход в България. Това са ТПСП за областите Перник, Кюстендил и Стара Загора.

• NextGenerationEU е плана за възстановяване на ЕС, предназначен за справяне с икономическите и социалните последици от пандемията от COVID-19. Планът беше предложен от Европейската комисия през май 2020 г. и беше одобрен от държавите членки през юли 2020 г.

В основата на NextGenerationEU е Механизмът за възстановяване и устойчивост — новата изключително важна програма за подкрепа на инвестициите на страните от ЕС в ключови сектори. С 806.9 млрд. евро (безвъзмездни средства и заеми), средствата могат да се използват за подкрепа на инвестиции и реформи, които подпомагат икономиките на държавите- членки, и могат да осигурят мощни лостове за засилване на действията в областта на климата.

За да получи финансиране, всяка страна-членка имаше ангажимент да представи национален план за одобрение и да се ангажира с конкретни реформи и инвестиции, при които поне 37% от средствата се заделят за действия в областта на климата. Освен това, нищо в плановете не трябва да уврежда околната среда, благодарение на прилагането на принципа „да не се нанасят значителни вреди“, който трябва да се прилага за всички инвестиции в плановете. Парите се изплащат след изпълнението на конкретни действия, вместо за отделни проекти. Това означава, че преди да се извършат каквито и да било плащания от МВУ, Европейската комисия ще оцени дали дадената страна-членка е постигнала конкретни етапи и цели, свързани с изпълнението на своя план. За да финансира МВУ, ЕС заема пари от международните капиталови пазари. Те ще бъдат връщани в продължение на дълъг период, до 2058 година. По този начин ще се избегне непосредственият натиск върху публичните финанси на държавите членки и ще им се даде възможност да се съсредоточат върху възстановяването. Механизмът за възстановяване и устойчивост е и в основата на плана REPowerEU, стратегията на ЕС, приета в отговор на руската инвазия в Украйна, която има за цел да прекрати зависимостта от внос на фосилни горива от Русия. За финансиране, страните-членки разполагат с определена сума пари от различни източници: 5.4 млрд. евро от Резерва за приспособяване във връзка с последиците от Брекзит; 20 млрд. евро нови грантове от Схемата на ЕС за търговия с емисии; до 117 млрд. евро могат да бъдат прехвърлени от програмите по Кохезионната политика; 225 млрд. евро неизползвани заеми от Механизма за възстановяване и устойчивост.

По линия на МФР и МВУ за дейности по климата са заделени около 606 млрд. евро.

• Схемата за търговия с емисии на ЕС:

Модернизационният фонд подпомага тринадесет по-бедни държави-членки на ЕС ( в т.ч. България) в прехода им към климатична неутралност, чрез модернизиране на енергийните системи и подобряване на енергийната ефективност. Областите обект на подкрепа, са: Възобновяеми енергийни източници; Енергийна ефективност; Съхранение на енергия; Енергийни мрежи; Справедлив преход във въглищните региони. Общите приходи на Модернизационния фонд възлизат на 57 млрд. евро за периода 2021-2030 г., ако се приеме, че цената на въглеродните емисии е 75 евро/тCO₂.

Социален фонд за климата - инструмент за защита на най - уязвимите групи, засегнати негативно от въвеждането на новата Схема за търговия с емисии за сгради и пътни превозни средства. Мерките и инвестициите, подпомагани от фонда, се фокусират върху: Увеличаване на енергийната ефективност на сградите, Декарбонизация на отоплението и охлаждането на сградите, Интеграция на енергия от възобновяеми източници, и предоставяне на подобрен достъп до мобилност и транспорт с нулеви и ниски емисии. Общият бюджет за периода 2026-2032 г. е близо 65 млрд. евро за страните-членки, в зависимост от цената на въглерода. Освен това, страните-членки трябва да осигурят собствено финансиране на поне 25% от предвидените разходи, което би съответствало на 86.7 млрд. евро.

Примерите за климатични проекти с еврофинансиране:

Енергийните общности са пример за овластяването на гражданите, които да поемат контрол над собствените си енергийни източници. Енергийните общности могат да изиграят важна роля в прехода към живот без фосилни горива, като същевременно увеличат устойчивостта при пикове в цените на енергията, намалят енергийната бедност и насърчат местното икономическо развитие. Те могат да изиграят критична роля в преобразуването на съществуващата несправедлива енергийна система в по-включваща, децентрализирана и базирана на възобновяеми източници, съобразена с нуждите на хората и тяхното участие.

Мерките за енергийна ефективност: държавите могат да предприемат определени мерки за подобряване на енергийната ефективност, като използване на възобновяеми енергийни източници за охлаждане и отопление, замяна на неефективни или замърсяващи отоплителни системи и поставяне на сградна изолация, или зелени покриви. За да бъдат наистина смислени и трансформиращи, енергийните проекти, финансирани от ЕС, трябва да се осъществяват с участието на местните общности при тяхното планиране и изпълнение. Консултации с жителите, бизнесите и местната власт са съществени, за да се гарантира, че проектите отговарят на местните нужди и приоритети. Даването на предимство на проекти, които адресират социални предизвикателства, свързани с енергийната ефективност, като енергийната бедност, би направило мерките за енергийна ефективност по-достъпни и възможни за уязвими или маргинализирани групи.

В Чехия, Модернизационният фонд осигурява финансова подкрепа за пенсионери и домакинства с ниски доходи. Те могат да кандидатстват за грантове за подобрения в сградите, в които живеят, като крайната цел е да постигнат енергийни спестявания.