Актуално

На 6 юни се проведе заседание на Комитета за наблюдение (КН) на Споразумението за партньорство на Република България, очертаващо помощта от европейските фондове при споделено управление за програмен период 2021-2027 (СП). Представител на НСОРБ в заседанието бе кметът на община Габрово Таня Христова и началник на отдел в Сдружението.

Програмен период 2014-2020:

Заседанието бе открито от заместник-министъра на финансите Мартин Дановски. Той информира, че след приключването на периода на допустимост на разходите, вече може да се отчете изпълнението на програмите за периода 2014-2020. Данните показват договорени 9.73 млрд. евро и разплатени към бенефициентите 8.8 млрд. евро. Плащанията по програмите продължават, като амбицията е отчитане на близка до 100-те процента усвояемост на ресурса: Заместник-министър Мартин Дановски: 2,67 млрд. евро от програмния период 2021 – 2027 г. са договорени | eufunds

С подкрепата на Оперативните програми са изградени 13 нови метростанции, над 560 км. пътища, 1 500 км. ВиК мрежа, над 470 т. на годишна база по-малко са депонираните битови отпадъци, над 300 са модернизираните образователни институции, налице са и други конкретни резултати. Общо 1 130 са бенефициентите на подкрепата. Близо 42% от ресурса е бил насочен към централните ведомства и министерства, следват общините с дял от около 20% и бизнеса. Топ 20 на класацията по привлечен от ЕСИФ ресурс държи АПИ, следвана от отделни общини.

Кметът на община Габрово Таня Христова посочи, че за инвестирането на ресурса от програмен период 2014-2020 общините са положили много усилия и то в период, изпълнен с множество предизвикателства. Общините са използвали както подкрепата на фондовете, така и кредитен ресурс, налице е и съфинансиране по някои проекти от 50% от местните бюджети. Това е станало възможно, благодарение на оказаната на общините техническа помощ за подготовката на проекти. Тя ще продължи чрез НСОРБ и през програмен период 2021-2027.

Програмен период 2021-2027:

Скромен е напредъкът по реализацията на програмен период 2021-2027. Причините за това са множеството кризи, приоритетната работа по стартирането на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), приключването на предходния финансов период. 40% от ресурса по програмите за периода 2021-2027 е обявен за набиране на проекти, темповете на реализация се ускоряват. 20% от наличния ресурс е договорен. Подборът по фаза 1 на Интегрираните териториални инвестиции (ИТИ) е на финал, до края на годината се очаква да стартират и първите проекти по фаза 2. Шампион е Програмата за транспортна свързаност, целият ресурс на която до края на годината ще бъде обявен. Изоставане има по Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури, като с планираните за обявяване до края на годината 12 процедури за набиране на проекти, се очаква преодоляването му. Предизвикателствата за периода са свързани с административния капацитет на всички нива за паралелното инвестиране на ресурса от Кохезията и този по НПВУ и реализацията на ИТИ подхода.

В дискусията по темата представителите на Европейската комисия подчертаха, че в контекста на стартиралия дебат по бъдещето на Кохезионна политика за периода 2028-2034 и предложенията, които се очакват в рамките на Полското председателство на Съвета на ЕС (началото на 2025 г.), е важно да се ускори изпълнението на програмите и да се покажат постиженията й. По отношение на България следва да се има предвид и приносът на Кохезионната политика за т. нар. троен преход – демографски, дигитален и зелен, още повече, че очакванията са негативните демографски тенденции да продължат.

Страната ни предстои да формира позицията си за бъдещето на Кохезията 2027+, като със сигурност ще се акцентира върху демографската политика. България се е присъединила и към Декларацията на Вишеградската  група по темата.

Таня Христова, кмет на община Габрово, изрази подкрепата на общините и НСОРБ за Кохезионна политика, ползите от която са реални и достигат до хората на местно ниво. Изминалите 4 години, изпълнени с множество предизвикателства, са доказателство за приноса й при решаването им, както и възможност да се извлекат поуки за бъдещето. Основната е за устойчивото продължаване и задълбочаване на партньорския принцип, залегнал във философията на Кохезията. Христова за пореден път от името на НСОРБ постави въпроса за необходимостта от вземането на решение и то в срочен порядък за стартирането на подхода ВОМР: НСОРБ настоява за рестартиране изпълнението на подхода ВОМР (namrb.org) Апелът на НСОРБ бе подкрепен и от Националната асоциация на МИГ, като в последващата дискусия стана ясно, че все още няма консенсус по темата между управляващите органи на програмите, финансиращи подхода.

Целенасочена подкрепа от Кохезионната политика към Северна България:

Комитетът за наблюдение прие Концепция за инвестициите от фондовете на Кохезионната политика на ЕС за програмен период 2021-2027 г. в Северна България и одобри създаването на подкомитет за изпълнението й.

Концепцията е в резултат на поетия на национално ниво ангажимент 50% от средствата по Кохезията за периода 2021-2027, да се насочат към 3-те Северни региона.

Стратегическата визия на Концепцията, е балансирано социално, икономическо и териториално развитие на българските региони, чрез насърчаване на догонващото развитие на регионите в Северна България и реализиране на техния потенциал за растеж с подкрепата на Кохезионната политика. Визията ще се реализира чрез 4-ри стратегически цели:

• Стратегическа цел 1: Ускорен и интелигентен растеж на регионалната икономика – принос на Програми „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (ПКИП) и „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (ПНИИДИТ).
• Стратегическа цел 2: Реализиран потенциал на човешките ресурси: принос на Програми „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) и „Образование“ (ПО).
• Стратегическа цел 3: Устойчиво, екологосъобразно и интегрирано териториално развитие: принос на Програми „Околна среда“ (ПОС) и „Развитие на регионите“ (ПРР).
• Стратегическа цел 4: Транспортна и цифрова свързаност: принос на Програми „Транспортна свързаност“ (ПТС), ПНИИДИТ и ПРР.

 Приоритетите за изпълнението на Концепцията, също са  4-ри:

• Приоритет 1: Свързване на приоритетните инвестиционни нужди на Северна България с приоритетите за финансиране на програмите с цел изграждане на ясна логика на интервенциите
• Приоритет 2: Разработване и прилагане на съобразени с конкретните нужди механизми за насърчаване на инвестициите по линия на Кохезионната политика в Северна България
• Приоритет 3: Повишаване на капацитета за усвояване на кандидатите и бенефициентите от Северна България
• Приоритет 4: Повишаване на осведомеността на потенциалните кандидати от Северна България за възможностите за финансиране по програмите на Кохезионната политика на ЕС и засилване на участието на заинтересованите страни

За насърчаване на инвестициите по линия на Кохезионната политика на ЕС в Северна България, се планират 3 928 млн. евро, а средният интензитет на помощта ще бъде средно 1 632 евро на човек от населението, което е почти два пъти повече в сравнение с програмен период 2014-2020 г. Мерките за инвестициите, включват: приоритизиране на пре-дефинирани инвестиции в Северна България; процедури, насочени към регионите в Северна България; процедури с изпълнение на територията на цялата страна и заделен бюджет за Северна България и подхода на „бонус“ точки.  

В оживената дискусия по приемането на Концепцията, Таня Христова декларира подкрепа за същата и както тя, така и други изказали се, подчертаха необходимостта от инвестиции за създаването на базова за Северна България инфраструктура- тунелът под Шипка, рехабилитацията на Дунав мост при Русе, пътят до Видин, инвестиции в здравна, образователна, културна, ВиК инфраструктури и др. Те са важни за създаването на условия за задържането на останалите да живеят в Северните региони, както и за привличането на нови хора. Освен това, подкрепа е нужна според кмета на Габрово и за превеждането на достъпен за хората и бизнеса език на стратегическите европейски политики, за разясняването на възможностите им да получат европейска подкрепа. Този подход, чрез който да се подобрят показателите на Севера и той да се трансформира, ще даде резултати след много години, а понастоящем Концепцията е възможност да го пилотираме.

Интегрирани териториални инвестиции: Текущо изпълнение и следващи стъпки

По данни на МРРБ, 165 са депозираните КИТИ, от които 118 са преминалите етапа на оценката на административното съответствие и допустимостта. 105 са КИТИ със заявен ресурс от ПРР. Недостиг на средства, за подкрепа на фаза 2 на всички проекти от успешните КИТИ, се очертава по ПРР и ПНИИДИТ. Решение за следваща процедура по набирането на КИТИ ще има след финализирането на работата и на Регионалния съвет на Югозападния регион, който ще проведе заседание на 12-ти юни. УО на ПРР планира да обяви фаза 2 в края на месеца, с депозирането на проекти в 3 месечен срок. Това ще позволи сключването на договори с успешните кандидати до края на годината.

Кметът на Габрово, апелира за повече яснота по оценката на т.нар. комбинирани КИТИ (предвиждащи интервенции в повече от един регион) и стартирането на фаза 2 от отделните програми. Повдигнат бе и въпроса за осигуряването на собствен ресурс или голям процент съфинансиране от страна на АПИ по проектите предвиждащи инвестиции в регионални пътища. Подчертана бе и необходимостта от достатъчно време за подготовката на техническите проекти, както и от механизми за менажиране на партньорствата по отделните проекти включени в КИТИ.

Еврокомисията изрази загриженост за твърде дълго продължилата фаза 1 на ИТИ.

Комитетът се запозна и с текущото изпълнение на финансовите инструменти, изготвената Стратегия за комуникиране на постиженията на Кохезионната политика в България и предстоящата Национална пътна карта за развитие на административния капацитет за програмен период 2021 – 2027 г.

НСОРБ благодари на Таня Христова, кмет на община Габрово, за ангажираното участие в заседанието на Комитета и аргументирано представените позиции на общините.