Актуално

За подобряване на комуникацията, обсъждане на конкретни мерки за адекватна организация на разделното събиране на отпадъците и належащи нормативни промени се договориха Управителният съвет на НСОРБ и ръководствата на четирите организации за оползотворяване на отпадъци от опаковки. На тази първа среща, която бе част от дневния ред на заседанието на УС на 19 ноември, бяха поставени много сериозни въпроси и общините бяха категорични, че за чистотата на населените места няма да се правят компромиси.

Целта на днешната среща е да намерим пресечната точка на интересите и заедно да подобрим чистотата в общините, каза в началото Даниел Панов – кмет на Велико Търново и председател на УС на НСОРБ. Той допълни, че решението е в увеличаване обхвата на разделното събиране на отпадъци и по-честото извозване на цветните контейнери. За да има ефект от партньорството, трябва да се обърне внимание на регионалните представители на оползотворяващите организациите, които се държат авторитарно и не зачитат исканията на общинските ръководства.

Голямото предизвикателство пред местните власти – прилагането на принципа „замърсителят плаща“ и преминаването към нов начин на изчисляване на такса „битови отпадъци“ (ТБО), е резултат на дълъг процес на трансформиране на общинските системи за управление на отпадъците. Първата стъпка в него е създаване на възможност за разделното им събиране.

С приемането на Наредбата за реда за изготвяне и образеца на план сметката за изчисляване на ТБО през април общините направиха първоначални изчисления. Те показаха, че без разширяване на системата за разделно събиране, таксата за гражданите ще се увеличи многократно.

„Според нас, темата е най-сериозното предизвикателство спрямо гражданите, защото ако не успеем да работим координирано и да променим законодателството, предстои финансов шок за населението с увеличените около 7 пъти на ТБО. Всички промени в закона и наредбата не са, за да се противопоставим на вашата работа, а да намерим най-доброто взаимодействие, за да подобрим качествено управлението на отпадъците и да облекчим гражданите“, коментира д-р Емил Кабаиванов, кмет на Карлово и член на УС на НСОРБ.

Големият проблем, отчитан от общините, е регулирането на тази сфера с подзаконови нормативни документи, изкривяването на концепцията за разделното събиране, при което общините стават отговорни за възникнали проблеми в резултат от неправилно формирани политики и липса на адекватен контрол на национално ниво.

Постигането на целите за оползотворяване на отпадъците от опаковки, което България отчита в Евростат, е непълно и неточно, защото има сериозни проблеми с официалните данни в Националната информационна система за отпадъци (НИСО) към Изпълнителна агенция околна среда. Докато страната ни претендира за 61.4% оползотворяване на отпадъците от опаковки, в половината български общини нивата на рециклиране на пластмаса, метал, хартия и стъкло са под 10%, а в 43 от тях рециклирането е на практика нулево. Това донякъде се дължи и на порочния подход, когато организациите отчитат изпълнението на целите за отпадъци от опаковки със събраните от пунктове за вторични суровини. Съществува и практика за приравняване на хартията от печатни издания, офис консумативите и др. за количества събрани опаковки.

Сериозен проблем е отказът на организациите да сключват нови договори, защото са покрили изискването за процент обхванато население и пазарен дял. Така местните власти са принудени да поемат сами функциите за разделно събиране, без нужното целево финансиране.

„Считаме, че е необосновано ползването на средствата от такса „Битови отпадъци“, вкл. и отчисленията по чл. 64 от ЗУО, когато общините сами извършват тези дейности. Поставяме и въпроса за споделяне на продуктовата такса в тези случаи“, коментира Иво Димов, кмет на Димитровград и зам.-председател на УС на НСОРБ. Той засегна и темата за състоянието на цветните контейнери, някои от които са на десет години, както и на случаите, когато отпадъкът в тях се извозва в общ камион. Това е крайно демотивиращо за гражданите, а ние нямаме никакви правомощия за контрол и санкции, каза още той.

„Контейнерите за пластмаса се извозват веднъж седмично, отвън винаги има големи опаковки, които не могат да влязат през малките отвори. Кажете как услугата да стане адекватна“, обърна се към представителите на бизнеса кметът на Пловдив Костадин Димитров. Някъде има само фиктивни договори, на практика няма разделно събиране, идват и събират в един камион изхвърленото в различните контейнери. Ние искаме по-чисти градове, можем да го постигнем с общи усилия, искаме грижа към бизнеса, за да го ангажираме. Кметът призова за намиране на работещи решения, напр. да се осигурят компактори за големите търговски обекти. Пловдив отделно настоява за извозване три пъти седмично на цветните контейнери, защото микросметищата край тях са причина за грозните гледки в града.

„Не сме в равнопоставена позиция във взаимоотношенията с оползотворяващите организации, сподели Надежда Бобчева, зам.-кмет в Столична община в направление „Зелена система, екология и земеползване“. София има договори с три организации и имаме спорове по всички теми, макар обхватът да е толкова голям, че ако прекратим договорите с тях, ще загубят националния си лиценз. Истината е, че Столицата не може да поемем веднага сама разделното събиране на отпадъците, но може да започне в няколко района. Опцията сами да извършваме тази дейност ще ни улесни много и ще се справим много по-добре, каза още столичният зам.-кмет.

Сдружението вижда възможно решение в две направления. Първото е с промяна на ЗУО да се въведе нов обхват на системите за разделно събиране на отпадъци от опаковки, като се обхване цялата територия на страната и задължително се включат всички населени места с над 700 жители. Другата посока е насочване на част от постъпленията от продуктовите такси от ПУДООС и/или от организациите по оползотворяване на масово разпространени отпадъци към общините, които самостоятелно организират дейности по разделно събиране.

Важно предложение за законова промяна е в случаите, когато общините решат самостоятелно да изграждат и обслужват система за разделно събиране на отпадъци от опаковки, да отпадне изисквания писмен отказ от всичките четири оползотворяващи организации за сключване на договор.

Други предложения на НСОРБ:

• Възможност за преговори и уговарянето на условията на договора при определяне на реда на събиране на отпадъците;

• Промени в Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки в посока разширяване на системите за разделно събиране на отпадъците чрез увеличаване на броя точки и честотата на извозване на цветните контейнери.

• Въвеждане на мерки за подобряване прозрачността и ефективността в дейността на организациите по оползотворяване на масово разпространени отпадъци и ползването на продуктовите такси, както и въвеждане на законови норми за контрол.

• Разработване на адекватна методика за контрол на докладваните количества от производители/вносители на продукти на българския пазар.

• Прекратяване на практиките за отчитане изпълнението на целите за отпадъци от опаковки от пунктове за вторични суровини, както и на материали, които не са опаковки, като печатните издания, офис консумативите и др.

• Въвеждане на самостоятелно отчитане на събраните, сортирани и рециклирани отпадъци от опаковки с произход от домакинства и от бизнес източници.

• Предлагане на достатъчно удобни за гражданите начини за събиране, напр. през първите години при преминаването към новите основи за изчисляване на ТБО въвеждане на модела „от врата на врата“ и кампании с мобилни пунктове.

• Бързо въвеждане на национална депозитна система за събиране на опаковки от пластмаса, стъкло и метал (кенчета).

• Организиране на съвместни информационни и образователни кампании с организациите по оползотворяване.

В срещата участваха ръководствата на четирите организации за оползотворяване на отпадъци от опаковки и на тяхната асоциация БОРА (Българска оползотворяваща и рециклираща организация). Постигната бе договореност за сформиране на двустранна работна група с представители на НСОРБ, която да обсъди конкретните въпроси и да набележи решения. Ръководствата на оползотворяващите организации бяха поканени на предстоящото на 26 и 27 ноември съвместно заседание на две Постоянни комисии към НСОРБ – по околна среда, кръгова икономика и зелени политики по бюджет и финанси, където ще се проведе първото заседание на работната група.

Йоана Йончева-Фильова, председател на УС на БОРА: Отворени сме за диалог по всички въпроси и смятаме, че трябва да вървим в една посока.

Стефан Стефанов, изпълнителен директор на БОРА: Чест за нас е поканата да дискутираме тези наболели за обществото въпроси. В тази дискусия сме партньори, защото има и един трети участник – държавата. Можем заедно да направим предложения за законови промени. Днес слагаме началото на дискусията, но в работната група ще се даде тласък на общите ни искания, за да имаме удовлетворяващо законодателство както за нас, така и за вас.

Александър Урманов, изпълнителен директор „ЕКОПАК БГ“: Силно приветстваме срещата. Сигурен съм че има неща, които ни пречат в работата и ако обедним усилия ще стане по-лесно. Виждаме, че част от отпадъка се връща и не отива на правилното място. Ако системата „замърсителят плаща“ се направи коректно, това би дало възможност за намаляване на таксите при вас и ще напълни нашите контейнери. Ние сме най-големият радетел на депозитната система, защото европейските регулации важат и за разделното събирането на отпадъци от опаковки и ако не ги изпълним, ще си изгубим лиценза.

Видьо Видев, изпълнителен директор на „Екобулпак“: Работим с много общини, инвестираме в тях със собствени инсталации за сортиране и смея да твърдя, че резултатите са много добри. За миналата година сме постигнали 69% рециклиране, това значи, че сме изпълнили задълженията си, но не означава, че не сме отворени за партньорство.

Христо Диков, оперативен директор „ЕКОПАК БГ“: Тази първа среща е да изясним общата картина и принципите, много разчитаме в работната група да се намерят решения на много от въпросите.

Представителите на Българската оползотворяваща и рециклираща асоциация в срещата бяха: Йоана ЙончевА-Фильова- председател на УС, Стефан Стефанов - изпълнителен директор, Евелина Шипкова – юрисконсулт. В срещата участваха още Видьо Видев - изпълнителен директор на Екобулпак“, Георги Славчев – директор в „Екобулпак“, Александър Урманов - изпълнителен директор „ЕКОПАК БГ“, Христо Диков - оперативен директор „ЕКОПАК БГ“, Катя Стенева - изпълнителен директор „Булекопак“, Юлия Тодорова - представител на „Булекопак“, Димитър Илиев - „Еко Партнърс България“, Антония Спасова - юрисконсулт в „Еко Партнърс България“.

/МБ/