Актуално

Как технологиите променят общинските услуги, какво стои зад работещата електронна администрация и как младите хора могат да участват в тази промяна обсъдиха участниците в XIII Есенна академия „Общините 2.0: Гражданите и местната власт в дигиталната ера“. Събитието се проведе на 9 ноември в УНСС, организирано съвместно от катедра „Публична администрация“ на УНСС и Националното сдружение на общините в Република България.

Изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева, инж. Огнян Атанасов, кмет на община Кюстендил, и Иван Гойчев, бивш заместник-кмет на Столична община по дигитализация, разговаряха със студентите за внедряването на нови решения, преодоляването на административни пречки и отговорността на местната власт пред гражданите.

Академията бе открита от проф. д-р Цветана Стоянова, заместник-ректор на УНСС по институционално и бизнес сътрудничество и студентски политики, и доц. д-р Деница Горчилова-Атанасова, ръководител на катедра „Публична администрация“. Те откроиха значението на срещите между студентите и представителите на практиката за свързването на теоретичните знания с реалните задачи пред публичното управление.

Изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева постави в центъра на разговора потребностите на гражданите и необходимостта технологичната промяна да обхване самата организация на работа в общините. Тя обясни, че заявяването на услуга онлайн невинаги означава, че целият процес по нейното изпълнение е електронен. Зад дигиталния формуляр често продължават да стоят хартиени документи, ръчно събиране на информация и придвижване на преписки между отдели.

Затова усилията трябва да бъдат насочени към свързването на информационните системи, обмена на данни с държавните регистри и промяната на вътрешните административни процеси. По думите ѝ решенията имат по-голям шанс да бъдат работещи и удобни, когато гражданите участват в тяхното създаване.

Георгиева представи работата на НСОРБ по търсене на общи дигитални решения, включително инструменти с изкуствен интелект, които да се използват от повече общини. Този подход е особено важен за малките администрации с ограничен експертен капацитет. В дискусията тя посочи и възможността за споделени IT услуги между няколко общини, чрез които да се осигуряват необходимите специалисти и техническа подкрепа.

Изпълнителният директор на Сдружението подчерта, че новите технологии могат да подпомагат подготовката на документи и изпълнението на повтарящи се задачи, но не могат да заместят човешката преценка при избора между различни обществени потребности. Тя открои нуждата от млади специалисти, които разбират дигиталните процеси, умеят да работят с данни и съчетават тези знания с умения за общуване и работа в екип.

„Община 2.0 не е община без хора, а е община, в която технологиите дават на хората повече възможности“, обобщи Силвия Георгиева и насърчи студентите да разглеждат местното самоуправление като възможност за професионално развитие.

Кметът на Кюстендил инж. Огнян Атанасов представи опита на общината в използването на технологии за обратна връзка, туристическа информация, административно обслужване и социална подкрепа. Той разказа за поставените индивидуални QR кодове в общинските институции и обществени пространства, чрез които гражданите могат да посочват проблеми и да предлагат подобрения. Информацията достига пряко до кабинета на кмета и подпомага предприемането на конкретни действия.

Друг пример бе разработеното от общинския екип дигитално представяне на туристическите възможности в Кюстендил. Чрез QR код, разположен на туристически обекти, в хотели и заведения, посетителите получават достъп до информация за забележителности, маршрути, места за настаняване и транспорт. Атанасов подчерта възможността общините да създават полезни решения със собствените си екипи и с разумен финансов ресурс.

Кметът представи и използването на географска информационна система, която позволява да се проверява устройственото предназначение на имотите, както и работата по нейното надграждане с допълнителни услуги. В правната работа и обществените поръчки администрацията вече използва инструмент с изкуствен интелект за анализ на документи и съдебна практика. В социалната подкрепа приложение намират електронни гривни, чрез които възрастни хора могат да получат съдействие при необходимост от помощ.

Атанасов разказа и за личното си участие в комуникацията чрез Facebook, Instagram и TikTok. По думите му дигиталните канали се допълват от редовни срещи с жителите на населените места, на които се обсъждат проблемите и се отчита изпълнението на поетите ангажименти. Именно разговорът с хората помага да се определят приоритетите, когато нуждите надхвърлят наличните средства.

„Нашата сила е връзката с хората, обратната връзка с тях“, посочи кметът инж. Огнян Атанасов и насърчи студентите да придобият административен опит и представи възможностите за привличане и развитие на млади специалисти в общинските екипи.

Иван Гойчев разгледа дигиталната трансформация през управлението на данните, организацията на процесите и промяната на установени работни навици. Според него основна отговорност на общината е да поддържа достоверна информация и да осигурява еднакво отношение към гражданите. Технологиите позволяват тази информация да се използва и за по-активно обслужване. Например хората да бъдат уведомявани предварително за ремонт на улицата, на която живеят.

Като пример от Столична община той представи въвеждането на инструменти за съвместна работа, електронна комуникация и координация между служителите. Възможността няколко експерти да работят едновременно по един документ улеснява взаимодействието между звена, разположени в различни административни сгради, и намалява времето за придвижване на информацията. Гойчев посочи и значението на конкуренцията при избора на технологични решения за постигането на по-добри условия за общината.

Друг негов пример бе електронното подписване на голям брой документи. Той подчерта, че автоматизирането на повтарящи се действия освобождава време за същинска управленска и експертна работа. За да се постигне този ефект обаче, трябва да се прегледат и правилата, които определят движението и съгласуването на документите. Иначе електронно подаденото заявление може отново да бъде разпечатано и да продължи по познатия хартиен път.

Гойчев разказа и за работата по отварянето на общински данни, включително подготовката на правила за тяхното използване и обсъждането им с общинските съветници. Достъпните данни създават възможност външни разработчици, компании и студенти да предлагат приложения и услуги, без общината да трябва сама да разработва всяко решение. В този контекст той открои ролята на НСОРБ за обединяването на общините около общи проблеми и за разпространяването на полезния опит.

Иван Гойчев насърчи младите хора да показват на практика как една дейност може да се изпълнява по-бързо и по-добре — промяна, която може да започне и от служител без ръководна позиция.Студентите поставиха конкретни въпроси за подадени сигнали без отговор, частично решени проблеми, координацията между институциите и избора на първите стъпки в дигитализацията. Разговорът показа колко тясно са свързани технологичните решения с вътрешните правила, финансовите възможности и ежедневната работа на общинските екипи.

От страна на НСОРБ бе подчертана готовността за продължаване на партньорството с университетите и за включване на младите хора в местното управление  чрез стажове, професионална реализация и предложения за подобряване на услугите и средата в общините. Сдружението благодари на катедра „Публична администрация“ на УНСС за партньорството и на студентите за активното участие, конкретните въпроси и споделените идеи за бъдещето на общините.

/ЙБ/