Актуално

С минута мълчание в памет на жертвите на тежката катастрофа на автомагистрала „Тракия“ започна заседанието на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление на 11 ноември – деня на национален траур. Участниците почетоха загиналите и изразиха съпричастност към скръбта на техните близки.

Комисията подкрепи на първо четене внесения от Министерския съвет законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, който предвижда България да има четири вместо шест района за планиране. При обсъждането изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева представи предложенията на Сдружението за запазване на самостоятелността на общинското планиране и за ясно уреждане на прехода към новия модел.

Законопроектът беше представен от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Десислава Георгиева. Тя обясни, че промените създават законовата основа за подготовка на интегрираните териториални стратегии за новите региони и са свързани с европейската класификация NUTS и натрупания опит от прилагането на интегрираните териториални инвестиции. Предлагат се и изменения в Закона за устройство на територията за синхронизиране на документите за регионално и пространствено развитие.

Проектът обособява четири региона за планиране от ниво 2:

• Столичен регион – област София (столица);

• Северен регион – областите Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Габрово, Велико Търново, Търговище, Русе, Разград и Силистра;

• Източен регион – областите Добрич, Варна, Шумен, Бургас, Сливен и Ямбол;

• Южен регион – областите София, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Пловдив, Стара Загора, Хасково и Кърджали.

Цялата територия на страната формира един регион от ниво 1, а броят на регионалните съвети за развитие се намалява от шест на четири.

Силвия Георгиева припомни, че НСОРБ е участвало в подготовката и съгласуването на законопроекта, но не е подкрепило предложеното райониране при обсъжданията през 2025 г. Тя подчерта, че мнението на общините е било различно и не е било взето предвид от работната група, изготвила новото териториално разпределение.

Сдружението оценява положително предвидените разпоредби за приемственост. Те позволяват на действащите регионални съвети да продължат работата си до избора на нови и уреждат продължаването на действието на интегрираните териториални стратегии. Пред народните представители обаче бяха поставени три конкретни предложения, които не са били приети в съгласувателната процедура.

Основното възражение на НСОРБ е срещу обединяването на регионалната стратегия за София с общинския план за развитие. Законопроектът предвижда за Столичния регион да не се изработва отделна интегрирана териториална стратегия. Нейните функции ще се изпълняват от Плана за интегрирано развитие на Столична община, който след приемането му от Столичния общински съвет ще подлежи и на одобрение от Министерския съвет.

Според Сдружението това са документи с различно предназначение и ред на приемане. Общинският план определя развитието на общината, докато регионалната стратегия обхваща изпълнението на държавната политика за съответната територия. Окончателното одобряване на общинския документ от Министерския съвет създава възможност за намеса на централната власт в местното самоуправление, предупреди Силвия Георгиева.

НСОРБ предлага Столична община да запази собствен план за интегрирано развитие, а за Столичния регион да се изработва отделна интегрирана териториална стратегия. Позицията на Сдружението е към столичния и останалите три региона да се прилага еднакъв подход.

Второто предложение е да се уреди изрично статутът на действащите планове за интегрирано развитие на общините. Изпълнителният директор обърна внимание, че проектът дава яснота за съществуващите регионални стратегии, но не урежда по същия начин действието на общинските планове при преминаването към новото райониране.

Третото възражение засяга предвидените в § 15 мерки спрямо кметовете при неизпълнение на задължения и препращането към правилника за прилагане на закона. НСОРБ настоява евентуалните административнонаказателни разпоредби да бъдат ясно записани в самия закон, така че кметовете предварително да знаят каква отговорност носят.

Предложенията на Сдружението получиха подкрепа и от арх. Любомир Георгиев, заместник-кмет на Столична община по направление „Градско планиране и развитие“. Той подчерта, че обособяването на София като самостоятелен регион не отчита функционалните ѝ връзки със съседните общини. По думите му регионалното планиране трябва да работи на надобщинско ниво, а ограничаването му в границите на една община рискува да я разглежда като изолиран „остров“.

Арх. Георгиев посочи, че е необходима промяна на досегашния Югозападен район, тъй като икономическото развитие на София поставя останалите общини в него в неблагоприятно положение. Той обаче определи сливането на общинския план и регионалната стратегия като непрактично решение, което размива отговорностите между местната и централната власт.

Представителят на Столична община се позова и на необходимостта от ясно разграничаване на правомощията между нивата на управление. Той подкрепи предложените от НСОРБ редакции и настоя инструментите за планиране да отчитат реалните връзки и процеси в териториите.

В рамките на блицконтрола на същото заседание министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков представи приоритетите за ключовата пътна инфраструктура. Сред тях той открои автомагистралите „Хемус“, „Черно море“ и „Струма“, скоростния път Видин – Ботевград, направлението Русе – Маказа и тунела под Петрохан. Министърът подчерта необходимостта изграждането на инфраструктурата да бъде съпътствано от въвеждане на съвременни транспортни системи за ранно предупреждение при опасности.

/ИИ/