Този сайт използва "бисквитки" (cookies) за своята ефективност. Продължавайки напред, Вие сe съгласявате с нашата Политика за поверителност

×
НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Новини Новини

Актуално

Начало | Актуално | НСОРБ постави пред Конгреса на местните и регионални власти на Съвета на Европа необходимостта от реална финансова децентрализация

НСОРБ постави пред Конгреса на местните и регионални власти на Съвета на Европа необходимостта от реална финансова децентрализация

18.11.2026
НСОРБ постави пред Конгреса на местните и регионални власти на Съвета на Европа необходимостта от реална финансова децентрализация

Финансовата самостоятелност на общините, нарастващите им отговорности без съответно ресурсно обезпечаване и изпълнението на препоръките за местната демокрация в България бяха основните теми на среща с мониторингова делегация на Конгреса на местните и регионалните власти на Съвета на Европа (Конгреса), проведена на 17 ноември в офиса на НСОРБ. Разговорът е част от посещението за оценка на прилагането на Европейската харта за местно самоуправление и последващите действия по Препоръка 460 от 2021г.

От страна на Конгреса присъстваха съдокладчиците Белинда Готарди от Италия и Андрю Боф от Обединеното кралство, проф. Анхел М. Морено, председател на Групата на независимите експерти по Хартата, и Свитлана Перевертен, секретар на Комисията по мониторинг.

От страна на българските местни власти в срещата участваха Даниел Панов, председател на УС на НСОРБ и кмет на Велико Търново, заместник-председателите на УС на НСОРБ Иво Димов, кмет на Димитровград, и Донка Михайлова, кмет на Троян, Елена Балтаджиева, ръководител на българската делегация в Конгреса и кмет на Каварна, и Нехрибан Ахмедова, член на делегацията и кмет на Венец, Венцислав Спиридонов, председател на Националната асоциация на председателите на общински съвети и председател на Общинския съвет във Велико Търново, изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева, проф. Габриела Белова от Групата на независимите експерти по Хартата и младежкият делегат на България в Конгреса Елена Николова.

При откриването Белинда Готарди, съдокладчик за България от Камарата на местните власти на Конгреса, очерта целите на посещението: „Нашата мисия е не само да актуализираме последните препоръки по прилагането на Хартата в България, но също така и да проведем политически диалог и да обсъдим основните предизвикателства, пред които сте изправени в момента“. Готарди уточни, че след посещението ще бъде подготвен проект на доклад, по който българските представители ще могат да предоставят коментари и допълнителна информация.

Председателят на УС на НСОРБ и кмет на община Велико Търново Даниел Панов открои устойчивостта на местните власти в условията на последователни кризи и чести промени в централното управление. По думите му между 2021 и 2026 г. общините са работили с 11 правителства и девет състава на Народното събрание. За същия период е проведен само един редовен местен вот, а кметовете и общинските съвети са осигурили институционална приемственост, непрекъсваемостта на услугите за гражданите и изпълнение на инвестициите по места.

„Силното самоуправление е една от най-сигурните гаранции за стабилността на България“, подчерта Панов. Той посочи, че въпреки някои позитивни развития препоръки на Конгреса остават неизпълнени: „Общинските отговорности нарастват по-бързо от собствените ни ресурси и свободата на вземане на решения“.

В отговор на въпрос на делегацията какви нови задачи са възложени на общините без допълнително финансиране, изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева съобщи, че през 2021-2026 г. чрез законодателни промени на общините са възложени 34 нови задължения без финансово обезпечаване. Сдружението е изготвило подробен списък, който ще предостави на делегацията.

  

В допълнение Даниел Панов посочи задълженията на общините по отношение на регистрацията и администриране на процесите за електрическите тротинетки. Той обясни, че изпълнението им трябва да бъде възложено на служители, които вече имат определени функции, без да е осигурен допълнителен ресурс.

Нехрибан Ахмедова, кмет на община Венец и член на българската делегация в Конгреса, допълни темата с примери от образованието и здравеопазването. Общините поддържат и обновяват училищната инфраструктура, разпределят средства и дофинансират дейности, но имат ограничено влияние върху образователния процес. „Ние отговаряме за материалната база, но влиянието ни върху ключови управленски решения и качеството на образователния процес остава ограничено“, отбеляза Ахмедова. Подобно несъответствие съществува и при здравните кабинети и детските ясли, за които държавата определя изискванията, а местните власти трябва да осигурят изпълнението им.

Сред другите примери, посочени от Изпълнителният директор на НСОРБ бяха мерките за пътна безопасност и процедурите, свързани с изграждането на фотоволтаични инсталации. „Това изисква от общините да наемат хора със специфична експертиза“, посочи изпълнителният директор на НСОРБ и подчерта затрудненията пред малките администрации.

Представителите на Конгреса поискаха да изяснят могат ли общините да осигурят необходимите средства чрез местното данъчно облагане, какви са собствените им приходоизточници и с каква свобода разполагат при използването на държавните трансфери.

Заместник-председателят на УС на НСОРБ и кмет на община Троян Донка Михайлова посочи, че делът на собствените приходи в бюджета на общината е намалял от 42% в началото на управлението ѝ до около 30% сега. „Намаляването на местните приходи на практика означава по-малко свобода на общините да отговарят на конкретните потребности на гражданите. На практика означава по-малко местно самоуправление“, заяви заместник-председателят.

Михайлова даде пример с привличането на нова производствена инвестиция, която създава работни места, но изисква общински разходи за улици, осветление, водоснабдяване и обществени услуги. Същевременно данъците върху създадените доходи и печалбата не постъпват в местния бюджет и за осигуряване на инфраструктурата общината отново трябва да търси средства от държавата.

Силвия Георгиева представи данни, според които спрямо предходния мониторинг държавните субсидии и трансфери са нараснали със 129%, а собствените приходи на общините — със 75%. „Така общините стават все по-зависими от държавните трансфери и тяхната собствена свобода да вземат решения намалява все повече“, обобщи изпълнителният директор.

В разговора беше уточнено, че субсидиите за образование, здравеопазване и социални услуги са целеви и общините не могат свободно да ги насочват към други местни потребности. Затова увеличението на общия размер на бюджетите не означава непременно повече самостоятелност. НСОРБ представи предложението си 20% от приходите от данъка върху доходите на физическите лица и 10% от корпоративния данък да се предоставят на общините.

Обсъден беше и механизмът за финансово изравняване. Донка Михайлова посочи случая с Благоевград, при който увеличението на собствените приходи води до загуба на значително по-голям размер изравнителна субсидия. „На практика общините, които се справят добре с приходите си, са наказани“, отбеляза тя.

Въпросите на делегацията обхванаха и финансирането на нова инфраструктура при недостатъчни трансфери, достъпа до заеми и възможностите за държавна подкрепа на конкретни общински проекти.

 

Иво Димов, заместник-председател на УС на НСОРБ и кмет на община Димитровград, представи изпълнението на Инвестиционната програма за общински проекти и рисковете от недостатъчното ѝ финансиране. Той обясни, че общините вече са избрали изпълнители и строителните дейности са започнали, но завършването им зависи от държавните плащания. „Изпълнителят работи, но за да завърши проекта, ние трябва да получим от държавата конкретното финансиране“, посочи Димов. В дискусията беше откроено разминаването между необходимия за 2027 г. ресурс от над 1 млрд. евро и предвидените в проектобюджета 600 млн. евро.

Друга част от въпросите засегна редовността и ефективността на консултациите с централната власт и подготовката на нова политика за децентрализация. Представителите на НСОРБ разясниха законовите механизми за участие на Сдружението в нормативния и бюджетния процес и подчертаха необходимостта диалогът да води до конкретни решения. Беше заявена готовност за съвместна работа за реална децентрализация въз основа на вече разработени предложения и финансови разчети.

Въпросите за ролята на областните управители, контрола върху общинските решения и последиците от съдебното им оспорване насочиха разговора към правната защита на местното самоуправление. Участниците обсъдиха случаи, при които споровете забавят общински проекти, и необходимостта надзорът за законосъобразност да зачита правомощията на избраните местни органи. Поставено беше и неизпълненото искане от предходния мониторинг за пряк достъп на местните власти до Конституционния съд при законодателно засягане на гарантираните им права.

 

Венцислав Спиридонов, председател на Националната асоциация на председателите на общински съвети и председател на ОбС-Велико Търново, подчерта, че общинските съвети са сред най-интензивно контролираните органи в страната, като решенията им подлежат на контрол от кмета, областния управител и административния съд.

Делегацията постави въпроса и как общините насърчават гражданското и младежкото участие. Елена Балтаджиева, кмет на Каварна и ръководител на българската делегация в Конгреса, представи местните обществени и консултативни съвети, младежките парламенти, бюджетните обсъждания, срещите по населени места и електронните платформи. Като обърна внимание на достъпа на хората с увреждания, жителите на отдалечени населени места и гражданите с ограничени цифрови умения. „Законът трябва да гарантира демократичните права и равния достъп“, подчерта Балтаджиева. Общините трябва да запазят възможността заедно с гражданите да избират подходящите форми на участие, тъй като един и същ модел трудно може да работи еднакво добре в голям град и в малка община с разпръснати населени места.

 

Елена Николова, младежки делегат на България в Конгреса за 2026 г., допълни разговора с акцент върху необходимостта младите хора да имат глас при вземането на решения за своите общности.

Обсъдени бяха и агресията и езикът на омразата към местните представители, както и взаимодействието с регионалните сдружения. Подчертана беше ролята на НСОРБ за обединяването на всички 265 общини независимо от политическата принадлежност на техните ръководства.

Мониторинговото посещение дава възможност проблемите на българските общини да получат независима международна оценка спрямо Европейската харта за местно самоуправление. Въз основа на проведените срещи Конгресът ще подготви доклад и препоръки към националните власти. За НСОРБ това е възможност да подкрепи с конкретни данни и примери исканията си за повече финансова самостоятелност, ясно разпределение на отговорностите и ефективна правна защита на местното самоуправление.

/ЙБ/