Актуално

Съвместно заседание на управителните и контролните съвети на Националното сдружение на общините в Република България и Националната асоциация на председателите на общински съвети в Република България постави началото на официалната програма на Годишната среща на местните власти 2026.

Във фокуса на разговора бяха финансовата децентрализация, подготовката на държавния бюджет за 2027 г., принципът „нови правомощия срещу ресурс“, бъдещето на Инвестиционната програма за общински проекти и предстоящите промени при определянето на такса „битови отпадъци“. Кметове и председатели на общински съвети обсъдиха и необходимостта от по-добра координация между двата органа на местната власт при приемането на трудни, но важни за общностите решения.

Гости на заседанието бяха председателят на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание Константин Проданов и председателят на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление Мартин Жлябинков.

Председателят на Управителния съвет на НСОРБ и кмет на община Велико Търново Даниел Панов припомни, че първото съвместно заседание на ръководните органи на двете организации, проведено през миналата година, е доказало необходимостта от пряк и откровен разговор между кметовете и председателите на общински съвети. С тазгодишната среща форматът се утвърждава като част от общата им работа.

„Когато всяка община говори сама, гласът ѝ може да бъде чут. Когато общините говорят заедно, могат да променят политики“, заяви Даниел Панов.

По думите му кметовете и общинските съвети имат различни правомощия, но гражданите очакват от тях едно и също – работещи услуги, поддържана среда и решения, които подобряват живота в населените места. Затова целта на заседанието не е да бъдат повторени добре познатите проблеми на местната власт, а да се определи кои от тях могат да бъдат решени, по какъв ред и в какви срокове.

Даниел Панов определи децентрализацията като една от големите незавършени реформи в България. За нея има стратегии, анализи, международни препоръки и подготвени законодателни предложения, но все още липсва последователно изпълнение.

За общините този процес не е абстрактен разговор за устройството на държавата. От него зависи дали местните власти ще разполагат със собствени средства за поддържане на публичните услуги, инфраструктурата и средата за инвестиции. Председателят на НСОРБ посочи, че през 2024 г. местните данъчни приходи са били едва 9,8% от всички приходи на местното управление – показател за все още силно ограничената собствена приходна база на общините.

Панов представи четири предложения на НСОРБ, с които децентрализацията може да премине от заявен принцип към реални решения. Първото предвижда част от преките данъци да остават на местно ниво – 20% от приходите от данъка върху доходите на физическите лица и 10% от корпоративния данък, разпределени според постоянния адрес на гражданите и мястото на стопанската дейност. Така общините ще разполагат с повече собствен ресурс и ще имат пряк стимул да подкрепят местната икономика, инвестициите и заетостта.

Втората мярка е актуализиране на данъчните оценки на недвижимите имоти и въвеждане на автоматичен механизъм за тяхното периодично осъвременяване. Като първа стъпка Панов посочи предложеното от правителството увеличение с 30% от началото на 2027 г., което трябва да бъде приложено поетапно и предвидимо.

НСОРБ настоява и за законова гаранция, че всяка нова или разширена функция на общините ще бъде придружена от ясен източник на финансиране, оценка на въздействието, методика и необходимото кадрово обезпечаване. „Общините приемат отговорност, но не могат да приемат мандат без ресурс и без инструменти за изпълнение“, подчерта председателят на НСОРБ.

Четвъртото предложение е общините да могат да сезират пряко Конституционния съд, когато закон засяга конституционните гаранции на местното самоуправление. То следва препоръките на Съвета на Европа за прилагането на Европейската харта за местното самоуправление.

По думите на Даниел Панов четирите мерки са свързани от един основен принцип – правомощията, ресурсът и отговорността трябва да вървят заедно. „Когато държавата възлага задача на общините, трябва да осигурява нейното финансиране. Когато местната икономика расте, част от резултата трябва да остава там, където е създаден“, заяви той.

НСОРБ има готовност да предостави своите законодателни предложения и финансови разчети и да участва в работата по тях. Очакването към правителството и Народното събрание е разговорът да завърши с решения, отговорни институции и срокове за изпълнение.

В годината, в която НСОРБ отбелязва 30 години от своето създаване, Даниел Панов връчи на НАПОС – РБ почетна юбилейна грамота за дългогодишното партньорство, приноса към развитието на местната демокрация и съвместните усилия в подкрепа на българските общини.

Отличието прие председателят на Управителния съвет на НАПОС – РБ Венцислав Спирдонов. Даниел Панов определи Асоциацията като естествен и необходим партньор на НСОРБ и изрази увереност, че двете организации ще продължат заедно да защитават важните за местната власт политики.

В приветствието си Венцислав Спирдонов отбеляза, че през последните три десетилетия българските общини са доказали устойчивостта си като институции. Именно на местно ниво гражданите най-пряко усещат качеството на публичното управление – чрез състоянието на улиците и транспорта, детските градини, социалните услуги, чистотата и инвестициите, които променят всекидневната среда.

Според него 30-годишнината трябва да насочи разговора не само към извървения път, но и към въпроса каква местна власт е необходима през следващите десетилетия. Отговорът, по думите му, преминава през повече самостоятелност, повече отговорност и повече партньорство.

Спирдонов подчерта, че кметът и общинският съвет имат различни правомощия и понякога защитават различни позиции, но носят обща отговорност пред гражданите. Политическите различия не бива да възпрепятстват формулирането на общи позиции по ключови въпроси като децентрализацията, местните приходи, инвестициите и Бюджет 2027.

„Смисълът на съвместния формат между НСОРБ и НАПОС – РБ не е просто да водим разговор, а да изградим общ дневен ред на местното самоуправление“, заяви председателят на НАПОС – РБ.

В последвалата дискусия Спирдонов обобщи по ясен начин очакването на местната власт: когато държавата възлага допълнителни задължения на общините, тя трябва да осигури и необходимия ресурс за тяхното изпълнение. Без финансово обезпечение прехвърлянето на правомощия не води до децентрализация, а само увеличава натиска върху местните бюджети.

Председателят на Комисията по бюджет и финанси Константин Проданов заяви, че представените от НСОРБ предложения са важни и могат да получат подкрепа. Той подчерта обаче, че конкретният модел за тяхното прилагане трябва да бъде внимателно анализиран.

По думите му децентрализацията няма как да се осъществи без предоставянето на достатъчно сериозен ресурс, с който общините да изпълняват възложените им функции. Споделянето на част от приходите от подоходния и корпоративния данък е възможен подход, но трябва да бъде оценено както в контекста на националната бюджетна рамка, така и спрямо ефекта върху различните групи общини.

Проданов обърна внимание, че по-големите градове концентрират значителна част от работодателите и икономическата активност. Ако част от националните данъци бъде оставена на местно ниво без подходящ изравнителен механизъм, съществува риск различията между финансово по-силните и по-малките общини да се задълбочат. Затова увеличаването на собствените приходи трябва да върви паралелно с работещ модел за подкрепа на териториите с по-ограничени икономически възможности.

Председателят на бюджетната комисия посочи и необходимостта предложенията да бъдат съобразени с общата фискална рамка на държавата и с ангажиментите на България по процедурата за свръхдефицит. Това, според него, не отрича необходимостта от реформа, но изисква промените да бъдат подкрепени с убедителни финансови анализи.

По отношение на данъчните оценки Проданов изрази подкрепа за автоматичен механизъм за актуализация, който да предотврати продължителното им замразяване, последвано от рязко увеличение. Той подкрепи и принципа всяка нова или разширена функция на общините да бъде обезпечена финансово.

За предоставянето на пряк достъп на общините до Конституционния съд председателят на бюджетната комисия посочи, че въпросът изисква допълнителен правен анализ, включително дали реализацията му предполага конституционна промяна. Той увери участниците, че парламентарната комисия е готова да изслушва поставените проблеми и да съдейства за търсенето на работещи решения.

Председателят на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление Мартин Жлябинков определи ръководения от него орган като „комисията на общините“ и поздрави НСОРБ по повод 30-годишнината на Сдружението.

Той заяви, че по принципа „нови правомощия срещу ресурс“ трудно могат да съществуват сериозни разногласия. Ако държавата възлага задължения на общините, тя трябва да осигури необходимите средства за тяхното изпълнение. Същественият въпрос според него е защо, след като този принцип е споделян от години, неговото практическо прилагане продължава да се отлага.

България вече разполага със стратегия за децентрализация, пътна карта, анализи, предложения на НСОРБ и нормативната основа на Европейската харта за местното самоуправление. Трудността идва при превръщането им във финансови и законодателни решения.

Жлябинков открои необходимостта парламентът да оценява не само целите на всеки законопроект, но и дългосрочното му отражение върху общинските бюджети. Една законодателна промяна не е завършена, когато е определено единствено какво трябва да направят общините. Необходимо е още преди нейното приемане да бъде ясно как ще бъдат финансирани новите задължения.

Вторият важен въпрос е реалната цена на публичните услуги. Според него не е достатъчно ежегодно да се сравнява номиналното увеличение на трансферите. Трябва да се оценява дали предоставените средства действително позволяват услугите да се изпълняват при стандартите, определени от самата държава.

„Повече пари на хартия невинаги означават повече възможности на практика“, подчерта Мартин Жлябинков.

Той подкрепи необходимостта от повече финансова самостоятелност за общините, които развиват икономиката си, но посочи, че едновременно с това трябва да бъде запазен надежден механизъм за подпомагане на местните власти с по-ограничен икономически потенциал. Децентрализацията не трябва да задълбочава регионалните неравенства, а да създава повече възможности за развитие.

Според председателя на регионалната комисия следващата стъпка е вече подготвените предложения да бъдат разделени на мерки, които могат да се реализират с промени в действащото законодателство, и такива, които изискват решения в бюджетната и данъчната политика. За всяко предложение трябва да бъдат ясни финансовите последствия и очакваният практически резултат.

„Децентрализацията не е въпрос колко власт ще загуби държавата. Въпросът е колко по-добре ще започне да работи тя“, заяви Жлябинков.

Той подчерта, че нито една парламентарна комисия не може самостоятелно да реши въпросите на финансовата децентрализация. Необходима е обща работа между Народното събрание, изпълнителната власт, Министерството на финансите, НСОРБ и останалите компетентни институции.

Изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева представи основните предложения на Сдружението за Бюджет 2027. НСОРБ настоява общата рамка на бюджетните взаимоотношения между държавата и общините да нарасне с 13,2%.

Разчетът не представлява механично увеличение спрямо предходната година. В него са отчетени прогнозната инфлация, минималната работна заплата, новият режим на осигуряване на държавните служители, цените на енергията, горивата, храната и поддръжката на училищата, детските градини и социалните услуги. Включени са и новите функции, възложени на местните власти през последните години.

Като пример Силвия Георгиева посочи новите ангажименти на общините по регистрацията на индивидуалните електрически превозни средства. Задачата изисква промени в общинските наредби, определяне на цена на услугата, допълнителна организация и човешки ресурс, но е възложена без финансова обосновка и без предвидени средства.

За стандарта за общинска администрация НСОРБ предлага по-голям ръст, който да покрие разходите за възнаграждения, осигуровки и изпълнение на новите задължения.

При изравнителната субсидия Сдружението настоява не само за увеличение на ресурса, но и за промяна в методиката, така че тя да отчита броя на населените места и разпръснатата селищна структура. Поставено бе и искане за нов модел при средствата за зимно поддържане, съобразен с надморската височина, продължителността на зимния сезон и реалната пътна мрежа, която общините обслужват. За целевата субсидия за капиталови разходи предложението е за ръст от 15%.

Отделен акцент бе поставен върху Инвестиционната програма за общински проекти. НСОРБ настоява в Бюджет 2027 да бъде осигурен необходимият ресурс за своевременното разплащане на започнатите проекти, както и да бъде обособен нов компонент с приоритет ВиК инфраструктурата в населените места с режим на водата. Сдружението предлага Програмата да бъде развита като многогодишен инструмент за финансиране. Това ще осигури по-ясен хоризонт за планиране и изпълнение на общинските инвестиции и по-голяма предвидимост при осигуряването на необходимия ресурс.

Силвия Георгиева насочи специално внимание към промените при определянето на такса „битови отпадъци“. Тя посочи, че в предложения законодателен пакет е необходимо да бъде прецизирано правното основание, което ще позволи на общините и през 2027 г. да използват данъчната оценка от 2026 г. като основа за изчисляване на таксата.

НСОРБ вече е предоставило на Министерството на финансите предложения за необходимите текстове и ги е включило в становището си по законодателния пакет. Сдружението настоява въпросът да бъде решен своевременно, за да разполагат общинските съвети с достатъчно време за подготовка и приемане на съответните местни актове.

Силвия Георгиева подчерта необходимостта промените в данъчните оценки и преходът към новия модел за определяне на такса „битови отпадъци“ да бъдат ясно разграничавани и комуникирани, така че общините и гражданите да имат точна и навременна информация.

В дискусията кметове и председатели на общински съвети поставиха необходимостта споделянето на национални данъчни приходи да бъде придружено от справедлив изравнителен механизъм. Представителите на местната власт подчертаха, че по-малките общини също могат да се възползват от модела, ако правилата отчитат икономическите и демографските различия между териториите.

Участниците обърнаха внимание, че ограничените собствени приходи не могат да бъдат обяснявани единствено със събираемостта на местните данъци. В много общини приходната база е обективно ограничена, докато разходите за поддържане на пътна мрежа, обществени сгради и услуги в множество малки населени места остават значителни.

Обсъдена бе и необходимостта от по-голяма предвидимост на държавния бюджет и инвестиционното финансиране. Късното приемане на бюджетите, промените в сроковете и забавените плащания по общински проекти затрудняват планирането, обществените поръчки и изпълнението на строителните дейности. Общините не могат да носят пълна отговорност за резултатите, ако нямат яснота кога и при какви условия ще получат договорения ресурс.

Поставени бяха и конкретни примери за законодателни промени, които ограничават възможностите на местната власт или ѝ възлагат допълнителни административни ангажименти. Общата позиция бе, че НСОРБ трябва да бъде включвано още при подготовката на тези решения, а не едва след тяхното приемане, когато общините вече трябва да се справят с практическите последици.

В заключителната част на заседанието кметове и председатели на общински съвети обсъдиха съвместната си работа на местно ниво. Акцент бе поставен върху необходимостта общите приоритети да бъдат уточнявани още преди приемането на общинския бюджет и политическите различия да не възпрепятстват решенията за местните услуги, инвестициите, приходите и управлението на отпадъците.