Актуално

На 4 юни в Министерството на земеделието и храните се проведе петото заседание на Националния съвет по храните. Основните точки по дневния ред и дебатите по тях бяха по подготовка на ключови нормативни актове – ЗИД на Закона за храните, разширяващ обхвата на директните доставки от фермери, и проект на Закон за организацията и правилата за търговия във веригата на доставки на земеделски и хранителни продукти, регламентиращ и насърчаващ организирането на фермерски пазари. Законопроектите са разглеждани на предходни заседания на Съвета, но поради смяната на правителството междуведомственото съгласуване се е забавило. МЗХ увериха, че то е на своя финал и в най-скоро време предстои общественото им обсъждане. Законодателните промени са положителни. НСОРБ оспори единствено прехвърлянето на лабораторния контрол на общините/ОП „Общински пазари“. Текстът е отпаднал в крайния вариант, като по реда на Наредбата на МЗХ, ДВ 31/2924 се осъществява под прерогативите на БАБХ.

Друга тема на заседанието беше изпълнението на мерките от Плана за действие по Националната програма за предотвратяване и намаляване на загубата на храни 2021 – 2026 г.

Данните показват, че изхвърлянето на храни продължава – основно поради изтекла годност на стоките в големите вериги. Ежегодно се изхвърлят 600 000 тона храни и едва 0.5% се спасяват чрез даряване. Българска хранителна банка провежда допитвания до заинтересованите страни и цитира стряскащи данни: веригите са по-склонни да допуснат преетикетиране/препакетиране (особено на пилешките продукти), отколкото да дарят излишъка от годна за консумация храна на нуждаещи се лица. Съвместно с Българската агенция по безопасност на храните се подготвя ръководство за преразпределяне на тези храни и възможностите за увеличаване на дейностите по хранително банкиране. С последните промени в законодателството са премахнати всички административни пречки пред хранителната индустрия и изисквания за маркиране на храните.

Съветът обсъди рамкови позиции по европейски регламенти. Европейският парламент прие нови правила в „директивата за закуските“, които въвеждат изисквания за етикетирането на държавата на произход, съдържанието на захар в плодовите сокове и минималното съдържание на плодове в конфитюрите и мармаладите, както и строги мерки срещу измамите с мед.

Промяна в европейски регламент определя изискванията към материалите в контакт с храни по отношение на производствените контейнери и ароматните въглероди в пушените храни.

До средата на 2025 г. трябва да се разработи план за въвеждане на новите изисквания, а към средата на 2026 г. да се прилагат.

В дискусията за българските стандарти (БДС) при храните, създадени преди членството на страната ни в ЕС, експертите информираха, че не са актуализирани по изискванията на европейското законодателство. Предстои процес на осъвременяване на стандартите, но и предвиждане на период за адаптация за производителите и за контролните органи.

В заседанието участваха министърът на земеделието и храните Георги Тахов, заместникът му доц. Деян Стратев, зам.-министрите на труда и социалната политика Наталия Ефремова, зам.-министърът на икономиката и индустрията Николай Павлов, представители на институции и контролни органи, академични среди, браншови организации на производители и преработватели на храни и неправителствени организации. НСОРБ в заседанието бе представено от експертите Симеон Петков и Маруся Цветкова.