Актуално

Европейската комисия публикува Доклад по междинната оценка на прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ)- МВУ продължава да дава резултати в целия ЕС (europa.eu)

Оценката обхваща периода от създаването на МВУ през 2021 г. до 31.12. 2023 г., базира се на 5 критерия- релевантност, ефективност, ефикасност, добавена стойност и кохерентност. Част от нея са и обемни проучвания възложени от Комисията на външни консултанти, чрез които са оценени приносите на МВУ за трансграничните и многонационалните проекти, съдебните реформи, ранното детско развитие и полагането на грижи, подкрепата за МСП и активните политики на пазара на труда, е-здравеопазването, МВУ и другите еврофондове и енергийната ефективност в сградния фонд.

По-важните констатации от междинната оценка:

1.Изпълнението на МВУ бележи видим напредък:

• Изплатени са 225 млрд. евро на държавите-членки, изпълнени са и около 75% от планираните до края на 2023 г. основни етапи и цели в Националните планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Италия, Испания и Хърватия са изпълнили най-голям брой етапи и цели, съответно 178 (от общо 527), 121 (от 416) и 104 (от 372);
• Очакванията са за принос на инвестициите по МВУ към около ½-ра от ръста на публичните инвестиции в ЕС между 2019 г. и 2025 г. МВУ има потенциал да увеличи реалния БВП на ЕС с до 1.4% през 2026 г. , а заетостта с до 0,8%

Примери от държавите-членки:

• Австрия въвежда „KlimaTicket“ /Климатичен билет/- общ билет с фиксирана цена, осигуряващ обществен транспорт в цяла Австрия. Предвидени са и намаления за студенти, възрастни хора, хора с увреждания и семейства. От въвеждането му през октомври 2021 г. повече от 260 000 австрийци вече са си закупили климатични билети.
• Литва приема Програма за училище на хилядолетието, включваща реорганизиране и подобряване на училищната инфраструктура и осигуряването на равен достъп до образование за литовските деца. Най-малко 80% от литовските общини ще участват в програмата, което означава подкрепа за 150 училища до края на юни 2026 г.

2. Актуализация на НПВУ на всичките държави-членки:

Актуализация на ПВУ на всичките 27 държави-членки е осъществена през 2023 г..  Близо 150 млрд. евро финансова подкрепа е предоставена на икономиките на ЕС през 2023 г. Това става чрез допълнителни безвъзмездни средства по REPowerEU и 125.5 млрд. евро заеми. Общо 23 държави се възползват от допълнителното финансиране по REPowerEU.

Примери от държавите-членки:

• Словения поиска допълнителна кредитна подкрепа, за да се погрижи за последиците от опустошителните наводнения, които засегнаха страната през август 2023 г. Финансирането ще се инвестира в ремонт на сгради и реконструкция на две регионални железопътни линии, пострадали от наводненията и бурите.
• Хърватия използва допълнителна кредитна подкрепа, за да адресира високата инфлация оказваща влияние върху проект за обществената водоснабдителна мрежа. Ревизираният ПВУ увеличава крайната цел от 956 км на 1 087 км изградена или реконструирана публична водоснабдителна мрежа.

3. МВУ ускорява зеления преход:

Регламентът за МВУ изисква да се отдели най-малко 37% от общото финансиране на държавите-членки за мерки в подкрепа на зеления преход. Всички държави-членки са надхвърлили тази цел (средно 40%), като някои държави-членки са отделили над 50% от средствата си цели в областта на климата. Общо прогнозните разходи за климата възлизат на около 275 млрд. евро.

Примери от държавите-членки:

• Белгия ще разработи „енергиен остров“ в Северно море, който ще позволи свързването на поне 3,15 GW бъдеща офшорна вятърна енергия към наземната електрическа мрежа.
• Португалия ще подкрепи производствени инвестиции с нулеви емисии. Общо 50 млн. евро са планирани за подкрепа на отделни компании или проекти за инвестиране в технологии за слънчева фотоволтаична енергия, наземни и офшорни вятърни системи, батерии и съхранение.

4. МВУ ефективно подкрепя икономическото възстановяване на ЕС:

Нивата на заетост достигат рекордно високи стойности, докато безработицата спада до рекордно ниски нива от около 6% през май 2023 г. и оттогава остава близо до тези позиции. За разлика от предишни кризи, публичните инвестиции в ЕС се запазват и дори се увеличават след пандемията от COVID-19 и енергийната криза -от 3% през 2019 г. до очакваните 3.3% през 2023 г. МВУ значително допринася за този положителен резултат. Очаква се тази тенденция да продължи през 2024 г. и 2025 г., тъй като съвкупният коефициент на публични инвестиции ще нарасне до 3,5% от БВП до 2025 г. Въз основа на прогнози на Комисията увеличението на икономическото производство в резултат на МВУ през 2026 г. ще достигне до 4,5% в Гърция, над 4% в Хърватия и около 3,5% в Испания и България, в сравнение с очакваното средното въздействие за ЕС от 1.4%.

5. Подкрепените от МВУ структурни реформи и инвестиции насърчават напредъка по приоритетите на общата политика и подпомагат социално-икономическото сближаване в ЕС:

Съществува голяма синергия между МВУ и други фондове на ЕС, по-специално в областта на политиката на сближаване. С паралелното прилагане на МВУ и програмите по политиката на сближаване, държавите- членки трябва да вземат стратегически решения кои средства да използват за финансиране на дадени инвестиции.

Въпреки, че е твърде рано да се предостави цялостна оценка на тяхното въздействие, тази синергия между МВУ и други фондове на ЕС се очаква да се увеличи с по-нататъшния напредък на прилагането на МВУ и политиката на сближаване. В същото време съсредоточаването върху МВУ, наред с други фактори, допринася за забавяне на прилагането на структурните фондове в някои държави- членки.

Примери от държавите-членки:

• Франция инвестира 1.9 млрд. евро чрез МВУ в подкрепа на енергийното обновяване на социални жилища и въвежда схема за субсидиране „MaPrimeRenov“ за частни жилища. Чрез плана ще бъдат подпомогнати повече от 1,5 млн. домакинства (от които 750 000 вече са получили субсидия) в дейностите си по енергийно обновяване.
• Испания ще извършва средно 57 000 енергийно ефективни обновявания на жилища годишно. Това е над първоначалната цел, определена от испанския национален енергиен и климатичен план за 50 000 жилища годишно.
• Гърция инвестира 2.8 млрд. евро в цифровата трансформация на публичния сектор. Реформите и инвестициите са съсредоточени върху цифровизацията на архивите и подобряване на цифрови услуги, включващи модерни ИТ системи и повишена оперативна съвместимост между системи и данни.

6. МВУ насърчава холистичното разработване на политики и засилва националната ангажираност, но има призиви за повишаване на гъвкавостта му:

Участието на регионалните и местните власти, социалните партньори, организациите на гражданското общество и други заинтересовани страни, е ключов фактор при планирането и изпълнението на мерките на МВУ. Нивото и формата на участие на тези заинтересовани страни зависи от националните правни рамки и може да се различава значително в отделните държави- членки. Местните и регионалните власти посочват недостатъчното си участие в подготовката, изпълнението и мониторинга на мерките, включени в МВУ. Това може отчасти да се обясни с необходимостта от бързина при подготовката на МВУ.

Участието на социални партньори и местни/регионални заинтересовани страни също има значение за ефективността на прилагането на МВУ. Например, някои региони съобщават, че избраните от техните централни правителства мерки по  МВУ не винаги са в съответствие с местните приоритети. По отношение на инвестициите, включващи местните власти, като например изграждането на детски заведения се очертават някои предизвикателства, които оказват отрицателно въздействие върху мерките, а именно: липсата на ресурси за покриване на текущите разходи, краткият срок и липсата на технически капацитет на общините за представяне на проектите навреме и на квалифициран персонал, който да управлява новите инфраструктури.

7. МВУ е първият инструмент, основан на ефективността на ниво ЕС:

Безпрецедентен по мащаб и амбиция, МВУ изплаща средства въз основа на конкретни постижения, което го прави първият широкомащабен инструмент, базиран на резултати на ниво ЕС. Вместо да се отчитат разходите, направени за изпълнението на проекти, средствата се отключват при постигането на етапи и цели, които представляват конкретни стъпки в изпълнението на реформи или инвестиции от държавите членки.

Подобно на други инструменти, административните разходи, свързани с прилагането на МВУ, се увеличават. Увеличението на разходите се дължи на високите изисквания за отчетност, както и на изискванията за одит и контрол, които се оказват по-обширни от първоначалните очаквания. Това изисква повече ресурси, време и персонал от първоначално очакваното. В някои държави-членки (напр. България, Естония, Литва) съществуващи структури са адаптирани и за управление на МВУ, докато в други (напр. Белгия, Хърватия, Португалия) са създадени нови структури за координиране на прилагането на МВУ. С течение на времето се очаква административната тежест, свързана с МВУ, да намалее, тъй като органите на държавите -членки натрупат повече опит.

Националните управленски структури имат значение за ефективното прилагане на механизма. Например, централизиран орган за координация на МВУ към министър-председателя, показва по-голяма ефективност при изпълнението. В случай на децентрализирана структура на управление (например от отговорни ресорни министерства), координационните органи се сблъскват с повече трудности при изпълнението на МВУ.

Възложено на външни консултанти проучване касаещо енергийната ефективност на сградния фонд,  изследва мерките заложени в НПВУ на Франция, България, Латвия и Румъния- 33c72846-becf-46b9-bc56-e3db6b252fa9_en (europa.eu)

Френският ПВУ включва една реформа насърчаваща енергийната ефективност на новите сгради и седем инвестиции, насочени към енергийна ефективност на сгради, включително обновяване на обществени сгради, частни домове и социални жилища. Финансирането за мерките, е 8.3 млрд. евро, което представлява 20,6% от общото по МВУ за страната. Към него са добавени 1.7 млрд. евро по REPowerEU, т.е. общо 10 млрд. евро финансиране от МВУ. Финансирането от МВУ е част от по-широка национална програма France Relance, стартирана през септември 2020 г., с бюджет от 100 млрд. евро.

В България за 8 инвестиции и 4 реформи са заделени 1.3 млрд. евро или 20.1% от общия бюджет на ПВУ.

Латвийският ПВУ включва четири инвестиции в подкрепа на енергийната ефективност в сградите, на стойност 0,135 млрд. евро, което представлява 7,4% от общите средства отпуснати на Латвия.

ПВУ на Румъния включва 17 инвестиции и една реформа. Финансирането, предназначено за обновяване, е 4,7 млрд. евро, което представлява 16,2% от общия бюджет.

По-голямата част от мерките и в 4-те страни са насочени към частни собственици на сгради, а няколко към публични сгради. Френският план предоставя финансиране на база доходите на домакинствата и осигурява до 90% съфинансиране за домакинства с ниски доходи. България предоставя 100% финансиране и последващо от 80% съфинансиране за многофамилните жилищни сгради. Румъния осигурява 100% финансиране за частните собственици. В Латвия финансирането е предимно чрез кредити, грантовото такова е под 50%.

 Констатациите от оценката:

• Мерките по МВУ, свързани с енергийната ефективност на сградите във Франция, Латвия, България и Румъния, като цяло са ефективни, съгласувани с приоритетите и политиките на ЕС и осигуряват добавена стойност.
• Предизвикателствата са свързани с изчерпването на средствата, инфлацията, липсата на работна ръка в строителния сектор и променящите се разпоредби.
• Франция и Румъния отбелязват добър напредък към планираните етапи и цели за енергийна ефективност в сградите. Латвия е малко назад, а България изостава поради политически сътресения.
• Финансирането във Франция, Румъния и България се счита за амбициозно и допринася значително за идентифицираните инвестиционни нужди, докато финансирането на Латвия не отговаря на нуждите от обновяване. Въпреки това Латвия е отделила значително финансиране за подобни мерки в рамките на други фондове на ЕС.