Актуално

На 31 май 2024 г. се проведе второто издание на Форум за свързаност - Бургас 2024, организирано от фондация „Конрад Аденауер“ в България. Тази година той бе посветен на транспортните предизвикателства в Европа. Във фокуса на дискусиите бе транспортната свързаност като символ на европейското единство и интеграция.

В отделните панели на събитието се включиха 40 говорители, експерти и политици, които дебатираха по най-новите тенденции, предизвикателства и възможности в областта на свързаността. Общо участниците във Форума наброяваха над 130.

В откриващата част на събитието участваха Димитър Николов, кмет на община Бургас, Мария Габриел, европейски комисар за иновации, изследвания, култура, образование и младеж (2019-2023), Росен Плевнелиев, Президент на България (2012-2017), Георги Гвоздейков, министър на транспорта и съобщенията, Н.Пр. Ирене Мария Планк, посланик на Германия в България и други.

Сред основните изводи могат да бъдат посочени значението на транспортната свързаност за интеграцията; необходимостта от осигуряване на „бърза писта“ за приоритетни проекти и промяна в тежките административни процедури, които често са сред основните причини за проблемите в изпълнението на големи инфраструктурни проекти в транспорта.

В представянето си Мария Габриел подчерта, че свързаността е не само инфраструктура, но и цифровизация, обществени услуги, индустрия, умения, развитие на региони. Тя посочи, че „сега е моментът да променим скоростта, с която се случват важните за свързаността проекти и откроим възможностите, които тя дава на България, Югоизточна Европа и ЕС“ и допълни, че общ европейски подход би помогнал да се развие потенциала във всяка една страна членка.

Президентът Плевнелиев говори за важността на свързаността по оста Север-Юг и подчерта значението на инициативата "Три морета".

Министър Гвоздейков се спря подробно на развитието на Паневропейски коридор 8 и сподели с участниците информация за различни актуални проекти, включително изграждането на втория мост на Дунав между Русе и Гюргево, завършването на модернизацията на жп линията София-Пловдив-Бургас, напредъка на жп връзка между България и Северна Македония, завършването на съоръжения по жп линията Карнобат – Синдел, както и изграждане на жп връзките до летищата в Пловдив и Бургас.

В последвалите четири панелни дискусии бяха обхванати широк кръг от теми. Две от дискусиите бяха посветени на геополитическа роля на Черноморския регион и потенциалното влияние от развитието на TEN-T мрежата, включително участието на общините в процеса на изграждане на критична инфраструктура.

Вторият панел засегна широко темата за иновациите, като говорители представиха тенденциите за трансформирането на мобилността и връзката с целите на Зелената сделка. Прзентирани бяха и  редица иновативни решения и проекти – от развитие на летищната инфраструктура, през интелигентна и зелена мобилност, до бъдещето на мобилността чрез използване на дронове. В последния панел фокусът бе върху новия икономически дневен ред за Югоизточна Европа.

Модератор на панела бе Яна Дочева, началник на отдел "Международно сътрудничество" в НСОРБ. Заедно с тримата панелисти – Даниела Гацевич, изпълняващ длъжността директор на Централноевропейското споразумение за свободна търговия (CEFTA), Алберт Хани, изпълнителен директор на Регионалния офис за младежко сътрудничество (RYCO), и Симона Николова, директор на Изследователската дейност на РЕСЕКО България, обсъдиха темата за регионалното сътрудничество, устойчивите транспортни връзки и свободното движение на хора и стоки като двигатели на по-просперираща и хармонична Югоизточна Европа.

Участниците в дискусията се спряха на въпросите за преодоляване на затрудненията в търговията, овластяването на младежта чрез свързаност, нуждата от повече връзки между народите от региона, които биха подкрепили пътят към по-свързана и устойчива Югоизточна Европа.

В откриващата част Яна Дочева представи актуалното развитие по темата, припомняйки за старта на инициативата за Общ регионален пазар на Западните Балкани през 2020 г. на Срещата на върха в София, последвалия нов план за растеж за Западните Балкани на Европейската комисия от ноември 2023 г., имащ за цел да доближи региона до ЕС и да предложи някои предприсъединителни ползи за стимулиране на икономическия растеж и ускоряване на социално-икономическото сближаване, както и приетия на 24 май т.г. нов финансов инструмент на стойност 6 милиарда евро, наречен Механизъм за реформи и растеж за Западните Балкани.

Говорителите посочиха ролята и работата на техните организации в подкрепа на страните от региона за изпълнение на посочените стратегически документи и планове. Обсъдена бе и работата с младите хора от региона, включително как ангажираността и свързаността между тях могат да допринесат за динамиката на помирението между нациите на Балканите. Представени бяха различни проекти и инициативи.

Всички се съгласииха с тезата, че ключови за успеха на региона са „обединеността“ и съвместната работа на различните организации и обществото, предприемането на дейности и реформи, съобразени с хората и не на последно място призивът за засилване на връзката между народите.

По време на форума бе представено и проучване за пътната свързаност в Югоизточна Европа, съдържащо подробни и иновативни анализи от известни експерти от различни държави.