Актуално

Финансирането на общинските здравни и социални дейности през 2027–2028 г., промените в нормативната уредба и по-добрата координация между институциите бяха сред основните теми на съвместното заседание на Постоянната комисия по здравеопазване и Постоянната комисия по демографски и социални политики към НСОРБ. Срещата се проведе на 27 октомври в София и събра общински представители и експерти за обсъждане на проблемите при предоставянето на услуги и възможните решения на местно и национално ниво.

В дневния ред бяха включени още организацията и отчитането на личната помощ и асистентската подкрепа, възможностите за дигитализация на социалните услуги, превенцията на зависимостите и грижата за психичното здраве на децата, дейността на здравните кабинети, детските ясли и кухни и развитието на интегрирани здравно-социални услуги.

В заседанието участваха изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева, председателят на Постоянната комисия по здравеопазване и кмет на община Търговище д-р Дарин Димитров, съпредседателите на Постоянната комисия по демографски и социални политики д-р Росица Димитрова и д-р Веселина Ботева, Даниела Ушатова — ръководител на екип „Местни политики и финанси“ в НСОРБ и секретар на комисията, Христалина Халачева — секретар на община Търговище, Марияна Николова — директор на Общинския комплекс „Социална и здравна политика“ в Троян, Ралица Герасимова — началник на отдел в община Самоков, и Снежана Апостолова — заместник-кмет на община Варна и заместник-председател на комисията по демографски и социални политики.

В дискусиите се включиха Цветелина Островска, Наталия Анастасова и Ирина Димитрова от Министерството на труда и социалната политика, както и Кремена Йонева-Георгиева и Александър Панайотов от Националния център по обществено здраве и анализи. Практически решения за дигитализация на социалните услуги представи Александър Колев, управител на социалното предприятие „Утро“.

При откриването изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева постави акцент върху интегрираната здравна и социална подкрепа, организацията на личната помощ и превенцията на зависимостите сред децата и младите хора.

„Има още много какво да се подобри, за да може услугите, които предоставяме и здравните, и социалните да стигат до тези, които имат най-голяма нужда от тях“, подчерта изпълнителният директор на Сдружението.

Председателят на комисията по здравеопазване и кмет на Търговище д-р Дарин Димитров подчерта значителния ангажимент на местните власти към социалните услуги: „Хората си мислят, че работата на кметовете е инфраструктурата, транспорта и така нататък, а всъщност ние много енергия и средства изразходваме за социални услуги“. Той настоя за продължаване на грижата в домашна среда, чието финансиране изтича в края на годината, както и за по-добра координация между здравната и социалната система.

„По-добре е да споделяме всичко това, което мислим, да се чуваме и заедно да търсим решения“, призова съпредседателят на комисията по демографски и социални политики д-р Росица Димитрова. Тя подчерта, че бъдещите финансови стандарти трябва да отчитат реалните потребности на потребителите и необходимия ресурс за подкрепата им.

Другият съпредседател на комисията д-р Веселина Ботева, директор на дирекция „Социални политики“ в община Пловдив, настоя продължаването на домашната грижа да запази и надгради участието на медицински специалисти, рехабилитатори и психолози. Тя посочи, че в настоящия проект подкрепата в много общини е ограничена основно до домашни помощници, докато предходният е осигурявал комплексна грижа. „Ние губим много ценно, което сме създали — услугите, които са се доказали във времето“, подчерта д-р Ботева и призова личната помощ и асистентската подкрепа да се съчетават с ресурсите на съществуващите социални услуги. Тя открои необходимостта от реално взаимодействие между социалната, здравната и образователната система.

Даниела Ушатова представи предложенията на НСОРБ за бюджет 2027, разработени въз основа на отчетни данни, предложения на общините и съотношението между разходите за персонал и издръжка. Те отчитат поскъпването на електроенергията, отоплението, горивата и храните, което не се покрива изцяло от общия индекс на потребителските цени, както и специфичните изисквания за хранене, непрекъсната грижа, нощен труд и работа в почивни дни. Сдружението предлага диференцирано увеличение на стандартите, разширяване на „Асистентска подкрепа“ със 7500 потребители и отделен компонент за мобилна социална работа, транспорт и обслужване. Общото поискано увеличение за функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“ е 15,9%, включително разширения обхват на асистентската подкрепа. НСОРБ е възразило с писмено становище срещу обсъжданите в работната група по-ниски увеличения. „Ще продължим да отстояваме по-високи ръстове на съответните услуги, за които отчитаме потребност от по-добро финансиране“, заяви Даниела Ушатова.

В дискусията беше подчертано, че преходните остатъци не доказват достатъчно финансиране на цялата система и е необходим механизъм за пренасочване на ресурс от незаети места към общини с чакащи потребители. За детските ясли и здравните кабинети беше обсъден комбиниран стандарт, отчитащ постоянните разходи и броя на децата, тъй като колебанията в посещаемостта, адаптационният период и сезонността не намаляват автоматично разходите за персонал и издръжка.

Заместник-кметът на Варна Снежана Апостолова постави въпроса за устойчивото финансиране на центровете за подкрепа на хора със зависимости по линия на Министерството на здравеопазването: „Финансирането е за част от годината и после има месеци, в които няма финансиране“. В дискусията общинските представители откроиха и недостига на медицински специалисти, затрудненията с оборудването и издръжката на здравните кабинети и необходимостта от по-ясно разпределение на отговорностите между общините и образователните институции. Силвия Георгиева уточни, че евентуална промяна в организацията на здравните кабинети изисква финансов и нормативен анализ, консултация с кметовете и обсъждане от Управителния съвет на НСОРБ.

Марияна Николова, директор на Общинския комплекс „Социална и здравна политика“ в Троян, представи акценти от обществената консултация за кодификация на социалното законодателство. Тя уточни, че се обсъждат проблемите и обхватът на бъдещата промяна, като готов проект на кодекс все още не е представен. Приоритетите са по-ясни правила, достъпна информация, свързаност между социалните плащания и услугите и по-добра институционална координация, съобразена с възможностите на местно ниво. „Социалната подкрепа трябва да бъде организирана около потребностите на човека“, подчерта Николова. Беше поставен и въпросът кои изменения са неотложни и не бива да чакат бъдещия кодекс.

Секретарят на община Търговище Христалина Халачева открои затрудненията при контрола на механизма „Лична помощ“, подготовката на асистентите и ограниченията на общините като работодатели. „Проверяваме ги непрекъснато и въпреки това нещата не стават само с проверки“, заяви тя и настоя за ясни правила, гарантиращи подкрепа според потребностите. Общинските представители посочиха несъответствия между реалните нужди и определения брой часове, кратки срокове за обработване на документи и отчетност, проблеми с допълнителните трудови договори, заместването и отпуските и необходимост от подобряване на информационните системи.

В дискусията бяха представени концептуални предложения за оценка според функционалните възможности на човека, професионализиране на грижата и специален договор за лична помощ. С възможни промени, които да отчитат различията между големите градове и малките населени места, където често липсват алтернативи за грижа, и да запазят опитните специалисти. „Ако ние сме изградили една мрежа от добри асистенти, трябва да измислим как да ги запазим“, подчерта изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева.

Практически пример за намаляване на административната тежест представи Ралица Герасимова от община Самоков. Въведената платформа за „Асистентска подкрепа“ е разработена според използваните документи, протоколи и доклади и улеснява малкия екип, администриращ няколко услуги. „Когато наберем първоначалната информация за дадения човек, това автоматично ни извежда абсолютно всички документи“, обясни тя. Предвижда се дигитализацията да обхване и „Топъл обяд“.

Александър Колев, управител на социалното предприятие „Утро“, представи възможностите за единно социално досие и автоматично генериране и актуализиране на документи, финансови отчети и протоколи от терен. „Дигитализирането на социалните услуги е една стъпка да започнем да решаваме по-големия проблем“, посочи той. По представената обратна връзка от социални работници софтуерът намалява повтарящата се административна работа и освобождава време за потребителите, а структурираните данни подпомагат планирането на финансирането и разработването на социални политики.

Във втората част от заседанието акцент беше подкрепата за деца и младежи със зависимости.

В дискусиите активно се включиха представители на общините Търговище, Варна, Велико Търново, Бургас, Тополовград, Разград, Плевен и Родопи, които споделиха практически опит и предложения за подобряване на здравните и социалните услуги.

Цветелина Островска, държавен експерт в дирекция „Социално включване“ на МТСП, представи идеен проект за интегрирана подкрепа със социален, здравен и образователен компонент, психосоциална рехабилитация и работа със семействата. „Ключовото тук в този идеен проект е защитена среда“, подчерта тя. Концепцията предвижда настаняване в малки групи до 10 деца и център за консултативна и терапевтична работа, достъпен и за деца от общността и техните семейства. Обсъжда се финансиране на дейностите по Програма „Развитие на човешките ресурси“, като се търси съдействието на общините за подходяща материална база в близост до лечебно заведение и образователна институция. Беше уточнено, че подкрепата следва да осигурява продължителна работа след медицинското лечение и да се допълва от дневни програми за децата, които могат да останат в семейна среда.

Очертана бе и необходимостта наред с превенцията да се осигури достъпна помощ за децата с вече развита зависимост. Липсата на подходящи места за лечение и последваща подкрепа затруднява семействата, общините и социалните услуги при търсенето на навременна и адекватна грижа. Д-р Росица Димитрова представи опита на Превантивно-информационния център във Велико Търново и настоя за ясен алгоритъм във връзка с това кой приема сигнала, как се оценява случаят, къде се насочва детето и коя институция поема следващите действия. „Трябват ни единни протоколи, единна инструкция и припознаване на национално ниво“, заяви Димитрова. Като основни предизвикателства бяха откроени привличането на родителите, съдействието на училищата, недостигът на специалисти и действията при отказ на семейството да съдейства.

Кремена Йонева-Георгиева, началник на отдел „Зависимости“ в НЦОЗА, открои ролята на превантивно-информационните центрове за ранна оценка, кратки интервенции и насочване към подходяща помощ. „В първите фази, когато все още е само еднократно експериментиране, превантивните програми биха могли да имат по-добър резултат“, посочи тя. Представени бяха обсъждани възможности за разширяване на лечението и дневната подкрепа за непълнолетни, включително чрез специализирано отделение и дневен център към болницата за лечение на зависимости в Суходол и взаимодействие с лечебни структури в други градове. Тя подчерта необходимостта от укрепване на екипите на превантивните центрове, обучение на специалистите и по-добро достигане до общините извън областните центрове.

Александър Панайотов, началник на отдел „Национален фокусен център“ в НЦОЗА, представи работата по регионалните проучвания за употребата на психоактивни вещества и нагласите на учениците. Предвижда се публикуване на съпоставими данни по областни градове, които да подпомагат местните политики. „Ще може да направите сравнение с всеки един областен град и да видите какво е положението във вашия град и вашата община“, обясни Панайотов. И обърна внимание и на рисковете от разпространението на фентанил, като представи резултати от изследване на употребявани спринцовки в София и Пловдив. В дискусията беше уточнен обхватът на изследването, което се отнася до събраните проби, и беше поставена необходимостта от допълнителни проучвания и по-добра реакция при употреба на силни опиоиди.

В обсъждането бяха поставени предложения за достъпно финансиране на превантивни дейности във всички общини, мобилна работа и по-добра координация между местните структури. Общинските представители настояха подкрепата да достига и до малките населени места и да започва с работа с децата и семействата преди първата употреба. Споделен беше и казус от Дряново за подкрепа на деца със зависимости чрез взаимодействие между общини и неправителствен доставчик, който открои необходимостта от съчетаване на социалната услуга с медицинска, психологическа и образователна помощ.

За предстоящо предложение за удължаване на операцията „Иновативни здравно-социални услуги“ до 2029 г. информира Наталия Анастасова, заместник главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ в МТСП. „Ще бъде предложено на Комитета за наблюдение да продължи до 2029 година срокът на операцията“, заяви Анастасова, като посочи и предвижданото увеличение на бюджета и разширяване на целевите групи. Беше уточнено, че се обсъжда продължаване на настоящата операция, а подготовката за следващия програмен период е в ранен етап. Общините поставиха въпроси за актуализиране на възнагражденията и по-гъвкаво използване на ресурса, тъй като ниското заплащане затруднява набирането и задържането на персонал.

Обсъден беше и проектът на междуинституционално споразумение за работа по случаи на деца, въвлечени в родителски конфликти. Участниците изразиха опасения от допълнителни отчетни и координационни задължения без оценка на необходимия ресурс и от дублиране на съществуващи механизми. Бяха отправени предложения за прецизиране на ангажиментите на общините, отпадане на дублиращата отчетност и обединяване на механизмите около потребностите на детето в риск. Общинските експерти бяха поканени да представят писмени становища, които да бъдат обобщени от НСОРБ.

В частта за здравната грижа на местно ниво д-р Дарин Димитров представи практики за преодоляване на ограничения достъп до медицински специалисти.  Като даде пример с община Тунджа, където детската млечна кухня предлага не само храна, но и безплатна подкрепа от медицинска сестра и педиатър. Така семействата с малки деца получават по-лесен достъп до медицински специалисти и възможност за ранно установяване на здравословни проблеми.

Снежана Апостолова сподели опита на Варна с общински здравни програми и дистанционна подкрепа за възрастни хора чрез устройства тип гривна, изпълнявана от БЧК. Тя постави и въпроса: „Каква подкрепа липсва между болницата и дома?“, като даде примери за изписани пациенти, които продължават да се нуждаят от медицинска грижа и възстановяване, непосилни за обичайните социални услуги. Представител на община Бургас сподели практика за запазване на медицински сестри, рехабилитатори, кинезитерапевти и психолози в домашната грижа чрез общинско дофинансиране: „Общината дофинансира тяхното възнаграждение, за да можем да ги задържим“.

В заключителната дискусия д-р Росица Димитрова предложи през следващия програмен период да се пилотира интегрирана подкрепа за възстановяване и долекуване, която да свързва лечебните заведения, домашната среда и социалните услуги. „Ние сме общините, ние сме до хората. Нас ни търсят хората, за да се погрижим за тях“, подчерта д-р Димитрова. Беше предложено последващо онлайн заседание за разработване на обща концепция за бъдещото финансиране на домашната грижа, превенцията и интегрираните услуги, както и провеждане на съвместно заседание във Варна през следващата година.

 /ЙБ/