Актуално

В периода 25 – 27 октомври се проведе 43-та сесия на Конгреса на местните и регионални власти на Съвета на Европа.

Българската делегация участва в пълен състав: кметовете на Каварна – Елена Балтаджиева, на Казанлък – Галина Стоянова, на Русе – Пенчо Милков, на Панагюрище – Никола Белишки, на Венец – Нехрибан Ахмедова, на Созопол – Тихомир Янакиев.

През първия ден делегациите проведоха дебат с Питър Бърк, държавен секретар за планирането и местното самоуправление на Ирландия, по повод Ирландското председателство на Съвета на Европа. Основен негов ще бъде съвместната работа съвместно с Конгреса, с фокус върху насърчаване на правата на човека, демократичното участие, околната среда, ангажираността и приобщаването на младите. „Приобщаване, здравословна околна среда и бъдещо поколение ангажирани граждани, това са цели, които могат да бъдат постигнати само заедно, на всички нива на управление и като един континент“, заключи той.

Членовете на конгреса проведоха дебат за войната в Украйна, който започна с онлайн включване на кмета на Киев Виталий Кличко и украинския министър на общността и териториалното развитие Алексий Чернишов. „От началото на войната хиляди цивилни бяха убити и близо 8 милиона бежанци се озоваха в Европа. Тази война не следва никакви правила на международното право“, каза кметът на Киев. Той припомни, че повече от 50 представители на местната власт са били отвлечени от началото на войната.

По време на обсъжданията членовете на конгреса потвърдиха подкрепата си за Украйна и солидарността с нейния народ. Те подчертаха средствата, с които разполагат местните и регионалните власти за предприемане на конкретни действия, например създаване на партньорства с градове и региони в Украйна. Това е целта на Cities4citys! платформа, стартирана с подкрепата на Конгреса, за да помогне на украинските градове. „Като европейци споделяме едни и същи ценности и трябва да демонстрираме нашата солидарност с Украйна, както политически, така и материално“, заключиха членовете на конгреса.

Разгледани и одобрени бяха няколко доклада за прилагането на принципите, заложени в Европейската харта за местно самоуправление. По отношение на Дания е констатирано, че управлението в страната е сред най-децентрализираните в Европа. Отбелязан бе и широкият диапазон от отговорности на общините, ролята им в датската социална система, както и културата на консултации и лоялно сътрудничество между централното правителство и местните власти. Като тема за размисъл бе поставена нуждата от по-добро разделение на компетенциите между регионите и общините по отношение на предоставянето на здравни услуги.

Докладът за Швеция е трети след ратифицирането на Хартата през 1989 г. Докладчиците обобщиха, че системата на местното самоуправление в страната като цяло е ефективна. Те приветстваха създаването през 2019 г. на пълноправни регионални самоуправление, широкия обхват на отговорностите, възложени на местните и регионалните власти, както и високата избирателна активност в общинските и регионалните избори. Продължава да стои въпросът за налагане на нови задължения на общините и регионите, без да им се дават достатъчно правомощия. Като цяло липсват систематични официални процедури за консултации по всички въпроси, които засягат поднационалните власти.

В Чехия системата на местно самоуправление функционира добре, отбелязан е значителен напредък след последния доклад от 2012 г. Въпреки това, правителството трябва да обърне особено внимание на някои конкретни области, например осигуряване на съизмерими ресурси за изпълнение на задачите на местните и регионални власти; диверсификация на източниците на доходи и укрепване на правата на участие и консултации с асоциациите на местните и регионалните власти, по-специално по отношение на парламентарните инициативи и законодателството при извънредни ситуации.

Положително бе оценено и функционирането на белгийската система на местно самоуправление. Препоръките включват по-ясно формулиране на принципа на местното самоуправление в конституцията и/или регионалното законодателство и подобряване на процесите на консултации между различни правителствени нива чрез федерален двустранен орган. Регионалните власти се приканват да осигурят по-голяма яснота по отношение на статута на провинциите, да проведат референдуми пред извършване на сливания на общини и да дадат на местните власти по-голям контрол върху управлението на човешките ресурси.

Конгресът прие и проект на резолюция относно ревизирания кодекс за добрите практики при провеждане на референдуми. Представени бяха и доклади за наблюдението на частични местни избори в Сърбия и местни избори в Албания и Нидерландия.

Членовете на конгреса разгледаха и приеха препоръка по отношение езика на омразата, фалшивите новини и развитието на „умни“ градове. Еволюцията на дигиталните технологии през последните двадесет години оказа значително влияние върху местните и регионалните власти, независимо дали по отношение на „интелигентната“ трансформация на градовете и регионите или разпространението на реч на омразата и фалшиви новини.

Конгресът препоръчва внедряването на различни технологии, които да доведат до оптимизиране на администрацията и управлението на обществените дела, разработване на интегрирани стратегии за устойчиви и приобщаващи градове и региони. Това изисква да се гарантира съответствието на новите технологии и инструменти с правата на човека, демокрацията и целите за устойчиво развитие. Акцентът следва да бъде върху намаляването на цифровото разделение, защитата на личните данни и подобряването на киберсигурността. Докато новите технологии могат да допринесат за качеството на териториалната демокрация, те понякога имат пагубен ефект върху обществения живот, особено чрез социалните мрежи.

В доклада за речта на омразата и фалшивите новини се подчертава токсичното въздействие на тези явления върху условията на труд на местни и регионални изборни представители и демокрацията. Очертани са и основните инструменти и стратегии за справяне, като прилагането на национално ниво на цялостна стратегия, съдържаща правни средства за защита и превантивни мерки, включваща съответните заинтересовани страни, както и обучение и подкрепа за местните политици.

Делегациите се спряха и на темата за безпрецедентния брой бежанци и разселени лица по света през 2022 г. Те подчертаха, че жените и децата са изправени пред повишена уязвимост и насилие в миграцията. В доклада се подчертават ограниченията на масовите места за настаняване, които често са неподходящи. Предлагат се добри практики за местните власти по отношение на осигуряване на жилища, здравна грижа и достъп до образование, осигуряване на безопасно приемане и зачитане на човешките права на жените и децата, бягащи от собствените си страни.

Конгресът призова националните власти да създадат ясни и прозрачни механизми за финансиране, които да осигурят висококачествени условия за приемане на жени и деца бежанци, както и да улеснят събирането и споделянето на съответните данни за пристигащите бежанци.

Темата за изменението на климата и екологичните предизвикателства все повече се разглежда от гледна точка на правата на човека и международното право. В доклад на Конгреса се призовава за „зелен прочит“ на Европейската харта за местно самоуправление, както и изготвяне на допълнителен протокол за гарантиране на правилното признаване на ролята на местните и регионалните власти в областта на околната среда.

„Като местни и регионални власти, ние предоставяме много услуги, свързани с опазване на околната среда, като регулиране на замърсяването на въздуха, намаляване на шума, разделно събиране на отпадъци, въвеждане на екологичен транспорт, снабдяване с питейна вода и пространствено планиране. Готови сме да поемем нашия дял от отговорността, същевременно вярваме, че нашата решаваща роля в осигуряване на безопасна и здравословна околна среда трябва да бъде законово призната“, каза в заключение съдокладчикът по досието.

Конгресът прие резолюция и относно третия том на Наръчника за правата на човека за местните и регионалните власти относно околната среда и устойчивото развитие.