Актуално

Как посрещат общините предизвикателствата на новите европейски политики и националните приоритети в условия без приет държавен бюджет, обсъждат кметове, заместник-кметове, представители на общинските съвети и финансови специалисти в рамките на Националната среща на финансистите на общините от страната.

В първия работен ден на форума, символично бе отбелязано 25-то юбилейно издание на Националната среща, с ретроспекция на постигнатото през годините и припомняне на дългия, труден и лъкатушещ път към финансова самостоятелност на общините.

„Макар да нямаме приет държавен бюджет, оставяме у всички институции измамното усещане, че проблемът с приемането му не е толкова сериозен. Едва ли си дават сметка колко усилия коства това на общините и на НСОРБ, за да балансират между липсата на ясни правила и политики и естествения ръст на очакванията на хората, сподели при откриването изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева.

Осъзнаваме, че е голяма вероятността външната среда отново да промени програмата и приоритетите ни. В същото време сме абсолютно уверени, че не можем да спрем работа по стратегическите цели и важните задачи, подчерта тя и благодари на Управителния съвет на Сдружението през този мандат, защото независимо от предизвикателствата в ежедневната работа на своите общини, членовете на УС и КС отделят значителна част от своето време и усилия, за промяна на цялостната нормативна среда, в която работи местната власт. Заслуга за сравнителното спокойствие, при което продължават да работят общините вече втора година, имат и добрите параметри, постигнати в преговорите в МФ и законовите разпоредби, приети по настояване на НСОРБ, които дават възможност за повече гъвкавост на общините.

В своето изказване кметът на Монтана и член на УС Златко Живков, заяви, че първият закон за държавния бюджет е приет през 1997 г. и той структурира нов модел на взаимоотношения на държавата с общините. Тогава разпределението на приходите между централната администрация и местната е поравно. Днес, четвърт век по-късно, общините продължават безуспешните опити да убедят централната власт за преотстъпване на 20% от подоходния данък, който гражданите плащат. Доколкото чрез бюджета се реализират най-сериозните политики, съотношението между собствените приходи и трансферите от държавата в структурата на местните бюджети, категорично демонстрира силна централизация на управлението, подчерта Живков.

Едва през 2003 г. общините получават правомощия за администриране на местните такси. Пет години по-късно администрирането на местните данъци също е поверено на общините. Темата за децентрализацията влиза в обществено обръщение от 2003 г. с въвеждането на автономност на общините при определяне на местните такси и въвеждане на първите стандарти за делегираните от държавата дейности. През 2008 г. общините отвоюват самостоятелност и в определянето на размера на местните данъци, припомни кметът на Монтана. В същото време законодателството и механизмите, при които функционират публичните финанси, значително изостават от обществените промени – членството на страната ни в ЕС, приложимостта на европейско законодателство, възможностите за достъп до повече ресурси, амбициозните национални и европейски цели, които неминуемо са съпътствани от повече изисквания към администрациите по места и повече задължения и отговорности за общините.

Все още остава в сферата на очакванията въвеждането на обективни, прозрачни и измерими критерии за разпределение на ресурсите от държавния бюджет. Наред със съвременните модели за дигитализация и намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса, самите общини продължават да работят по усложнени процедури, които легитимират взаимоотношения с централните институции.

Златко Живков очерта сериозния ефект, оказан върху работата на общините от Ковид пандемията и глобалните кризи. Той се задълбочава и от политическата нестабилност в страната и липсата на нормална финансова прогнозируемост, която дава действието на Закона за държавния бюджет. Всички общини са обезпокоени от риска, под който са поставени изпълняваните инвестиционни проекти в последната година от мандата и невъзможността да бъде планирано съфинансирането за нови европейски проекти.

Кметът на Монтана благодари от името на УС на финансистите в общините за тяхната експертната подкрепа при формирането на единна позиция на българските общини по множество нормативни актове и стратегически документи и подчерта, че стабилността на държавата през последните две години се крепи основно на общините и на тяхната висока отговорност като добри стопани.

Изпълнителният директор на НСОРБ до 2018 г. Гинка Чавдарова сподели, че в първите години срещите на финансистите с представители на централните институции са имали повече характера на инструктажи. Развитието на съдържанието и форматите на Националната среща на финансистите илюстрират и постепенното утвърждаване на авторитета на местната власт. Годишните срещи развиват свои дискусионни формати по специфични проблеми, започва истински диалог с централната власт, водят се обсъждания на важни бъдещи промени, от анализ и споделяне на констатации, постепенно тонът на разговорите прераства в конструктивни предложения и този ход на развитие осмисля по нов начин традиционния форум на финансистите на общини. В последните години и работата на общините и на Сдружението все повече се ориентира и към партньорства с научните среди. Практиката подсказва верни тенденции и проблеми, но науката е тази, която може да даде перспектива и визия, подчерта Гинка Чавдарова. Все още липсва опит у общините да говорят за своите успехите и готовност да споделят своя опит с други общини, обърна внимание първият изпълнителен директор на НСОРБ. Тя подчерта, че един от сериозните проблеми, които общността на местните власти не е успяла да преодолее досега е фактът, че България остава силно централизираната държава по отношение на финансирането на общините, със сравнително ясни и малко-по-справедливи механизми за преразпределение. Другият сериозен дефицит на разбиране е свързан с изготвянето на предварителна оценка на въздействието на нормативни актове. То все още се прави не винаги, прави се формално и не отчита въздействието върху бюджетите на общините.

Въпреки ограничените възможности за собствени приходоизточници, общините успяха през годините бързо да разгърнат богата палитра от мерки за насърчаване на събираемостта, структурират местни програми за насърчаване на раждаемостта, за подкрепа на млади специалисти, за привличане на инвеститори и др. „Това е силата на децентрализацията – да  определяш националните приоритети и даваш възможност и свобода на общините да надграждат тези политики с местни инициативи“, подчерта Гинка Чавдарова.

Сред най-сериозните фактори, блокиращи развитието на тези процеси, е реалната децентрализация. Тя, според Чавдарова, е и основен фактор за премахване на „сивото“ финансиране на общини – чрез заобикаляне на ЗДБРБ, с отделни ПМС, без ясни критерии, без достъп на всички до наличния ресурс. „С децентрализацията общините искат достъп до законен ресурс, а не милостиня“, подчерта емоционално бившият изпълнителен директор на НСОРБ Гинка Чавдарова. Тя припомни и полученият преди 2 години пореден мониторингов доклад за прилагането на Европейската харта за местно самоуправление у нас. По нейна оценка, това е бил най-критичният доклад за отклоняване на страната ни от ратифицирания европейски акт. Именно затова и най-голямата част препоръки са в сферата на местните финанси и тези препоръки са към правителството и парламента.