Актуално

Навършват се 145 години от обявяването на София за столица на България. На 3 април (22 март по стар стил) през 1879 година Учредителното събрание в старопрестолния Велико Търново избира за столица на Княжество България град София. Предложението е на проф. Марин Дринов – един от основоположниците на българската историография, съосновател и първи председател на Българската академия на науките. Мотивите му са географското разположение на града и потенциала за икономически растеж. По време на дебатите в Учредителното събрание депутатът Драган Цанков казва: "Ние имаме две столици – Търново – историческа, и София – правителствена. Затова предлагам и занапред София да си остане за резиденцията на княза, а в Търново да става коронацията му".

По данни от 1878 г., София има 11 694 жители, 2 училища, 7 църкви, 10 хана, 120 дюкяна, 62 механи, 19 фурни и 3 306 къщи, а общата й площ е 2,84 кв.

През 1879 г. е изготвен първият градоустройствен план на София от инженер Амадие, който оформя в голяма степен облика на днешния център на града. За изграждането на новата столица са привлечени едни от най-видните архитекти и строители за времето си. Сред тях е Константин Йованович – виенски архитект, по произход българин, който проектира сградата на Народното събрание. Първият градски архитект – чехът Антонин Колар, проектира Министерството на войната, хотел "България", Военния клуб и др., а швейцарецът Херман Майер – читалище "Славянска беседа", сградите на Българската академия на науките, Българската народна банка и мавзолея на княз Александър Батенберг. Австриецът Фридрих Гюнангер е проектирал Духовната академия (Богословския факултет) и е участвал в преустройството на Княжеския дворец. Архитект Йордан Миланов, роден в Елена и завършил архитектура във Виена, изработва окончателния проект на Ректората на Софийския университет и ръководи строителството му.

По повод годишнината Столична община организира редица събития.

От 1 до 14 април в галерия на открито в парка пред НДК е представена изложбата с илюстрациите към книгата „Моята София и други образи“, издадена с подкрепата на Столична програма „Култура“.

Открита изложба в градина „Кристал“ е посветена на любимата на софиянци планина Витоша и показва първите стъпки за обособяването на защитената територия, любопитни факти от управлението и опазването на планината, биоразнообразието и богатството й.

Софийският духов оркестър също отбелязва годишнината с концерт на открито.

На 3 април с вход свободен за посетители е Софийската градска художествена галерия и филиалите й – галерия музей "Дечко Узунов" и галерия "Васка Емануилова".

В седемнайсет от станциите на метро звучи музиката на млади софийски музиканти.

На 3 април започва тридневен филмов фестивал „Столична програма „Култура“ представя…“, който ще покаже в кино „Влайкова“ документални филми, финансирани от Столичната община и направление „Кино“ на Столична програма „Култура“. Зрителите ще могат да се срещнат и с някои от екипите, създали филмите. Филмовата поредица ще продължи на 6 и 7 април.

Столична библиотека, една от най старите общински културни институция в града ще отбележи 145 години от обявяването на София за столица на България с поредица интересни инициативи:

Фотодокументална изложба „Кметовете на София“ показва как, благодарение на техните усилия, София от малка паланка се превръща в в модерен европейски мегаполис. Отбелязани са най-важните моменти от тяхната дейност и най-значимите им постижения. Изложени са ценни книги и сборници с документи от фонда на библиотеката, които допълват сведенията за усилията на общинската управа през годините за благоустрояването на града и превръщането на София. С особен интерес се разглеждат биографиите на Димитър Петков, ген. Владимир Вазов, инж. Иван Иванов и други емблематични софийски кметове.

Кръгла маса „Моята София“ събира за пръв път изявени автори на научно-популярни книги, посветени на историята, миналото и развитието на столицата.

Ще бъде учреден и първият неформален клуб на писатели, изследователи и журналисти, пишещи за София.